Църковен календар

✝ Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Св.Порфирий, епископ Газки


Газа е палестински град, намиращ се в съседство с Египет, който отначало принадлежал на синовете Израилеви, на иудиното коляно, а после бил завоюван от филистимците - същия този град, в който някога Самсон взел на раменете си затворените порти. Този град бил изпълнен с идолопоклонническо нечестие. След въплъщението на Христа, нашия Бог, той бил отчасти просветен от светата вяра, проповядвана от светите апостоли и от епископите след тях; но все пак по-голямата част от жителите му дълго време блуждаели в тъмнината на идолослужението, покланяли се на истукана, наричан „Марнас", а също на Венера и на други нечестиви елински богове. При това в него нееднократно била проливана християнска кръв, и особено през времето на Юлиан отстъпник, защото тогава неверните безмилостно избили всички свещеници, монаси и посветени на Бога девици. Това нечестие в града продължило дълго и никой не могъл да го очисти от идолослужението и напълно да го просвети със светата вяра, докато за епископ на Газа не бил избран свети Порфирий, за който ще стане дума в нашия разказ. Той напълно просветил Газа, разрушил всички идоли, съградил църква в центъра на града и с голям труд придобил целия град за Бога.
Светецът бил син на богати родители и бил роден в Солун. Като оставил дома на баща си, братята си и богатството си, на двадесет и пет години, той отишъл отначало в Египет, а после в Скита, където и облякъл иночески одежди с намерение да провежда постническо житие. След като пребивавал пет години в Скита със светите отци, той дошъл в Йерусалим и като се поклонил на Животворящия Кръст и на Гроба Господен и като обходил всички свети места, отишъл в йорданските страни. Като се поселил тук в една пещера, свети Порфирий се подвизавал в пост и непрестанни молитви. След като изминали пет години, той заболял и помолил един от познатите си да го заведе в Йерусалим, тъй като поради болестта си не можел да ходи без чужда помощ. Но въпреки болестта си, в Йерусалим ежедневно обхождал светите места, покланяйки се на Господа; а когато не можел да върви вследствие на недъга си, пълзял на колене, но не пропускал нито ден, в който да не отиде в светата църква на Възкресението и на светия Кръст. Като го виждал ежедневно да се труди така, въпреки болестта си, един млад монах, на име Марк (впоследствие съставител на житието му), започнал да му служи заради Бога. Той бил изпратен от свети Порфирий в Солун с писмо, за да раздели между по-младите му братя останалото след родителите им имущество, а частта, принадлежаща на свети Порфирий, да донесе при него, за да може да я раздаде на бедните. Марк отишъл и разделил всичко както трябва, а Порфириевата част разделил и продал за три хиляди златни таланта; освен това на Порфирий се паднала още една част от родителското злато - хиляда и четиристотин златни таланта, а също дрехи и сребро. Марк доставил всичко това в Йерусалим на свети Порфирий, когото намерил съвършено здрав. А той, като приел донесеното, веднага го раздал на сиромасите и на бедните манастири и сам станал беден.
Не след дълго блаженият Порфирий бил ръкоположен за презвитер от Иерусалимския патриарх и му било поверено за съхранение Честното Дърво на Животворящия Кръст, поставено в специален закрит златен ковчег (а друга част от него била отнесена в Цариград от света царица Елена). Така се изпълнило видението на блажения, в което той видял Господа, Който му дал Кръста Си, за да го пази.
Изминали три години от деня, в който преподобният бил ръкоположен за презвитер. В това време се преставил епископът на град Газа Еней. Верните измежду жителите на Газа отишли заедно с клириците в Кесария Палестинска при блажения митрополит Йоан, под чието епархийско управление била Газа, молейки го да им даде епископ, можещ със слово и дело да се съпротивлява на идолопоклонниците, които в Газа били твърде много. Като наредил пост за всички, митрополит Йоан се молил Бог да му посочи достоен и способен за това дело мъж; и му било открито във видение за преподобния Иерусалимски презвитер Порфирий, пазителя на Животворящото Дърво. И в същия час митрополитът написал послание до светейшия Иерусалимски патриарх, в което го помолил да изпрати при него отец Порфирий, без да казва нещо за причината на тази молба.
Свети Порфирий отишъл и се поклонил на всички свети места, а също и на Животворящото Дърво на Честния Кръст: и като го затворил в ковчега, отишъл и предал ключа на светейшия патриарх. Като взел благословение от патриарха, той се отправил към Кесария Палестинска заедно с ученика си Марк и с един друг юноша - Варух, когото известно време преди това бил намерил на сметището болен и покрит със струпеи и когото изцерил с молитвата си. Когато преподобният дошъл в Кесария, бил приет там с голяма радост. А преосвещеният митрополит Йоан започнал да го убеждава да приеме да бъде посветен за епископ на град Газа. Преподобният горчиво и безутешно плакал, казвайки, че не е достоен за този сан, а после се предал на волята Божия и бил изпратен в Газа заедно с клирици и с газки граждани.
Случило се така, че в годината, в която светителят дошъл в Газа, имало голяма суша и глад. Всички нечестиви граждани говорели, че боговете са се разгневили заради пристигането на Порфирий в града и са заключили небето; а жреците пуснали слух сред народа, че уж бог Марнас им възвестил, че епископът е виновник за цялото зло. И ето, всички идолопоклонници се събрали в храма на Марнас и принесли много жертви, молейки се и викайки към Марнас да им изпрати дъжд, понеже казвали, че той е бог на дъждовете. Така се молили седем дни, пеейки свещените си песни и излизайки извън града с тържествени шествия; но дъжд все нямало и нямало. После се събрали всички християни с жените и с децата си, тъй че броят им бил двеста и осемдесет: защото тогава вярващите в Христа в Газа били само толкова. Те помолили своя епископ да извърши съборно моление, да излезе с кръстове извън града и да изпроси от Бога дъжд, защото гладът вече бил бреме за всички, а и те търпели обиди и притеснения от нечестивите, приписващи вината за бездъждието на християнския епископ. Светителят обявил пост и наредил на всички вярващи да се съберат от вечерта в църквата; и като извършил всенощно бдение, на сутринта отслужил лития, като най-отпред бил носен честният кръст. По този начин християните излезли с литийно шествие извън града и се отправили към древната църква, разположена на запад от Газа, която някога съградил блаженият епископ Асклипий, изповедникът Христов, който много пострадал за православната вяра; оттам те отишли с песнопение на мястото на мъчението на свети Тимотей, където били положени мощите и на други светии. Като се помолили така, те се върнали с литийно шествие в града в деветия час на деня и заварили градските порти затворени; защото нечестивите идолопоклонници, като видели християните да излизат извън града заедно с епископа си, затворили портите и не желаели да ги пуснат. Християните стоели пред портите два часа и никой не им отварял. И ето Бог, като видял търпението и молитвата със сълзи на рабите Си и като послушал молитвите на Своя угодник Порфирий, повдигнал вятър от юг, както някога при пророк Илия, покрил небето с дъждовни облаци, блеснали мълнии и затрещели гръмотевици и при залез слънце се изсипал голям дъжд. Дъждът валял силно през цялата нощ, и на втория, и на третия ден и напоил достатъчно земята. Като видели това, на третия ден още 127 души се присъединили към стадото Христово, а след тях през същата година - още 105. И като приели свето Кръщение, всички те били усърдни в светата вяра.
Другите идолопоклонници не преставали да враждуват против свети Порфирий и да досаждат на християните, и когато игемонът идвал в града, те, като му давали много злато, го подтиквали да мъчи християните, а и самите те ги измъчвали, като ги натоварвали с извършването на градските работи, както някога египтяните израилтяните.
Като виждал постоянните гонения на неверните против вярващите, Божият светител Порфирий изпратил дякона си Марк в Цариград при благочестивия цар Аркадий, умолявайки го да заповяда да се съборят идолските капища в Газа. Написал послание и до светейшия Цариградски патриарх Йоан Златоуст, молейки за помощ и ходатайство пред царя. И царят наредил да затворят и да заключат идолските храмове в Газа, тъй че в тях повече да не се принасят скверни жертви, но не заповядал да ги разрушат, за да не опечали много езичниците.
Когато стадото Христово се увеличило, нараснала и враждата на идолопоклонниците и от ден на ден те все повече и повече преследвали верните, обременявайки ги с непрестанни градски работи и принуждавайки ги с побоища към всякакъв труд, все едно че били роби. Освен това ги притеснявали на нивите и на лозята, така че верните пребивавали в голяма нищета и не можели да си платят обичайните народни налози и царски данъци. Като виждал това и като не понесъл притеснението, причинявано на християните, Божият светител отишъл в Кесария при своя митрополит - блажения Йоан, и го помолил или да го освободи от епископството, или да дойде с него в Цариград и да помоли царя да нареди напълно да разорят идолските храмове и да съборят гордостта на езичниците. Митрополит Йоан решил, че е по-добре да предприеме труда на пътешествието, макар че било зима, отколкото да освободи блажения Порфирий от епископство. И тъй, те се качили на един кораб и отплавали.
След двадесетина дни пристигнали във Византион и отишли най-напред при светейшия патриарх Иоан Златоуст. Той ги приел с чест и като узнал причината за пристигането им, обещал съдействието си.
След като цар Аркадий ги приел и побеседвал с тях той наредил да се утвърдят с царски грамоти всички техни искания. Като се поклонили, те й благодарили за милостивото и мъдро усърдие и започнали да молят за изпълнение на царската заповед да изпратят в Газа мъж благочестив, честен и верен, а не такъв, какъвто бил изпратеният по-рано. И бил намерен благоверен и боящ се от Бога човек в лицето на служителя Кинегий, комуто било поръчано от царете да отиде в Газа и да устрои всичко по най-добър начин съгласно заповедта. А царицата дала на свети Порфирий много злато за съграждане на каменна църква в центъра на град Газа, а също и за устройване на странноприемница, и обещала да даде още, колкото бъде необходимо, за устройването на църквата; освен това тя дала на двамата епископи дарове и църковни съсъди - златни и сребърни, за Кесарийската и за Газката църква, и злато за из път. Също и царят, като почел светите епископи и като ги снабдил в излишък с дарове и пари, ги отпуснал с мир. А те, като поздравили светейшия патриарх Йоан Златоуст, отплавали към епархиите си; след тях тръгнал на път и велможата Кинегий, на когото били дадени царските заповеди.
Когато Кинегий пристигнал в Газа той водел след себе си много сановници и военачалник с военна сила. Езичниците много се уплашили, а някои от тях избягали от града. Като събрали на сутринта всички старейшини на града и целия народ, Кинегий им показал царската заповед, по силата на която идолските храмове в Газа трябвало да бъдат разорени, а идолите - разбити. Когато започнали да четат тази заповед на всеослушание, тълпите нечестивци, като надигнали вопли, започнали да плачат и да ридаят. А Кинегий, като не изтърпял воплите, дал знак на воините, а те, като се устремили срещу езичниците, започнали да ги бият; и събранието на нечестивите било разгонено, а християните, веселейки се с голяма радост, благодарили на царете облажавайки ги с много похвали. После заедно с воините те се устремили към идолските храмове и започнали с голям шум да ги разрушават. После воините почнали да обикалят по всички сгради и жилища на езичниците и навсякъде взимали скритите идоли; като събрали голямо множество от тях, те натрупали идолите и ги подпалили; така идолослужението в Газа било изкоренено. А Кинегий, като смирил достатъчно нечестивите началници и като ги наказал за притесненията на християните, се завърнал при царете, като по молба на светителя оставил част от войнството в града, за да не би идолопоклонниците отново да се надигнат.
След това на мястото, където било капището на Марнас, Христовият светител изградил църква във вид на кръст. От този ден езичниците притихнали и Христовият светител Порфирий живял през останалото време от живота си в мир и добра тишина.
Светителят Христов се прославил като велик чудотворец. С молитвата си той изправил цели и невредими трима момци, които паднали в дълбок кладенец; а една жена, принадлежаща към манихейската ерес, изпълнена с бесовска хитрост и еретическо баснословие, твърде много хулеща православието и прелъстила мнозина към злочестието си, умъртвил с молитва: защото, като паднала внезапно, тя изпуснала духа си. И много други чудеса извършил свети Порфирий за слава Божия. Като пасъл Църквата Христова двадесет и четири години, единадесет месеца и осем дни, светецът отишъл при Пастиреначалника Иисуса Христа, Сина Божий, Великия Архиерей, на когото с Отца и Светия Дух чест и слава во веки. Амин.