Църковен календар

Св. Преподобна Филотея Търновска (Темнишка)


Култът към преподобната Филотея е сред ярките примери за културното излъчване на Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковно-културни средища в православния свят. Тази византийска светица е живяла най-вероятно през IX-X в. в селището Моливот в района на Одрин. В този смисъл Филотея би могла да има и български произход. Дете на благочестиви родители, тя получила добро образование и макар и против волята си, била омъжена. След смъртта на съпруга си Филотея се заселила на остров в едно близко езеро, отдавайки се на пост, молитви и всенощни бдения. Постепенно отшелницата получила голяма популярност, благодарение на своята мъдрост и дарба да поучава и лекува. При нея се стичали хора отблизо и далече. Вследствие на постническия си живот Филотея изгубила жизнените си сили и предвиждайки смъртта си, оплаквана от околните християни, починала. Мощите й били пазени в църквата „Света Богородица" - вероятно в родното й място. Култът към св. Филотея обаче имал локално значение и почти не навлязъл във византийския религиозен живот.
В началото на XIII в. по време на своите победоносни войни в Тракия цар Калоян пренесъл мощите в столицата Търново. Те били положени в църквата „Св. Богородица", наречена още Темнишка. Именно Търновската патриаршия развила култа към св. Филотея, превръщайки го в български християнски култ. Създадени били служба и кратко житие, но връх в почитането на светицата е пространното житие, написано от Патриарх Евтимий. След падането на града под османска власт мощите били пренесени във Видин, където митрополит Йоасаф Бдински написал вълнуващо похвално слово за светицата. След завладяването на Видин мощите били отнесени в Куртя де Арджеш във Влашко, където се пазят и днес.
По времето на Патриарх Евтимий паметта на св. Филотея се е празнувала на 28 май, а днес - на 7 декември.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Св. Амвросий, епископ Медиолански




Свети Амвросий бил син на велможата Амвросий, римския наместник на Галия и на другите западни страни. От любов към сина си този велможа го нарекъл със същото име, което сам носел.
Още в бебешката възраст на светеца имало предзнаменование за това, каква духовна сладост ще достави той някога на Христовата Църква. Веднъж през деня повитият в пелени младенец Амвросий лежал на открито и спял с отворени уста. Изведнъж долетял рояк пчели, кацнал върху младенеца, покрил лицето и устата му, и можело да се види как пчелите влизали вустата на младенеца и излизали, оставяйки меда си върху езика му. Като видяла това, кърмачката искала да прогони пчелите, тъй като се бояла, че ще причинят вреда на бебето. Но бащата на Амвросий, пред очите на когото ставало това, спрял кърмачката, тъй като искал да види как ще завърши това чудо. Не след дълго пчелите се вдигнали и отлетели. Бащата на младенеца й рекъл: "Ако това дете порасне, ще бъде велико сред хората".
Така още в младенческите години на Своя раб Господ вече показвал, че над него ще се сбъднат словата на Писанието: "Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита" (Притчи 16:24). Защото роякът пчели изобразявал тези услаждащи поучения и писания на свети Амвросий, с които той съграждал духовни медени пити, веселящи сърцата на хората и повдигащи ги от земята към небето.
Когато започнал да пораства и живеел в Рим с майка си, вече вдовица, дала на Бога обет за девство, веднъж му се случило да види, че целували ръката на епископа. След това, играейки в родителския дом, той протегнал ръка към домашните с думите: "Целувайте, защото и аз също ще бъда епископ".
Дух Светий изрекъл чрез него тези слова в предзнаменование на бъдещето, но възрастните, като не разбирали, че благодатта Божия, живееща в отрока, го подготвя за светителски сан, го възпирали, все едно че казвал необмислени думи.
След смъртта на бащата на свети Амвросий майка му се преселила в Рим и дала на него и на по-големия му брат Сатирнай високо образование, а сестра му, която била девица, развила в него любов към девството.
Като изучил изкуството на красноречието, Амвросий сам станал известен оратор, притежаващ силата да убеждава. Защитавал обидените, помагал на нещастните, изобличавал постъпващите несправедливо, съдействал за изясняване на истината в съда. Заради мъдростта му главният началник на град Рим ­ Проб, го взел при себе си за съветник. След това Амвросий бил назначен за наместник на римските области Лигурия и Емилия.
В това време в град Медиолан умрял епископ Авксентий, който бил арианин и заемал архиерейския престол след православния епископ Дионисий, който пък умрял в заточение. Между православните и арианите възникнали големи раздори и разногласия, тъй като всяка от страните искала да изкачи на освободения престол епископ от своето вероизповедание. Смутовете и вълненията сред жителите на Медиолан не стихвали. Като узнал за това, началникът на град Рим ­ Проб, дал на Амвросий поръчение да отиде в града и да усмири възникналия метеж, при което му казал: "Иди там и действай не като съдия, а като епископ".
Като пристигнал в Медиолан, Амвросий влязъл в храма, където се провеждали избори, и с цялата сила на красноречието си започнал да убеждава народа, за да доведе спорещите до съгласие и мир. Изведнъж един младенец в кърмаческа възраст, който още не умеел да говори, закрещял изсред народа: "Амвросий ­ епископ!"
Щом чул това, целият намиращ се в църквата народ подхванал словата на младенеца и започнал силно и единодушно да възглася: "Амвросий ­ епископ! Амвросий ­ епископ!"
Така, под действието на Божията благодат младенецът, който още не можел да говори, проговорил, и двете противостоящи страни ­ както правоверните, така и арианите, постигнали мир и съгласие и пожелали да имат за епископ само Амвросий, макар че той още не бил просветен със свето кръщение, а бил само оглашен.
Като чул възгласите на народа, Амвросий излязъл от храма и за да се покаже пред другите, че е недостоен за толкова велик сан, седнал на мястото на съдията и започнал, против навика си, без всякакво милосърдие да измъчва престъпниците. Той сторил това с цел гражданите, като видят немилосърдието му, да го възненавидят и да не го искат за епископ. Но народът не преставал да крещи, че желае да има Амвросий за епископ. Амвросий всячески се отказвал, като обявил, че е голям грешник и досега още не е кръстен, но на това всички му отговорили: "Грехът ти да бъде върху нас" ­ понеже знаели, че светото кръщение очиства човека от всички грехове.
Амвросий в смущение се завърнал у дома си и намислил да напусне длъжността си и да си избере житие на беден странник, както правели тогава мнозина от гръцките философи, но му попречили да изпълни това свое намерение. Тогава той изобретил друга хитрост, за да избегне епископския сан, а именно, заповядал открито да водят при него в дома му разпътни жени, та като видят това, жителите на Медиолан да изпитат отвращение и да се откажат от него, като от блудник. Но народът още по-усилено заявявал: "Нека грехът ти бъде върху нас, само приеми кръщение и епископство".
Като видял, че е невъзможно да се отклони от желанието на целия народ, Амвросий решил да се укрие извън града. През нощта, тайно от всички, той излязъл от града и предполагал, че върви към град Тицин и че вече е извървял голяма част от пътя, но когато разсъмнало, се оказало, че се намира пред вратите на Медиолан. Това се случило, защото Бог, Който готвел Амвросий за Своята Съборна Църква като стена против враговете, възпрепятствал бягството му и със силата Си го възвърнал от замисления път. Когато гражданите на Медиолан узнали за този опит, започнали да пазят Амвросий, за да не избяга; заедно с това изпратили молба до император Валентиниан Старши да му нареди да приеме сана епископ.
Императорът се зарадвал, че лицата, назначавани от него на светски длъжности, се удостояват с избирането за велик духовен сан. Зарадвал се и главният началник на Рим ­ Проб, понеже се изпълнило предсказанието му, което той направил на Амвросий, изпращайки го в Медиолан, а именно: Проб му казал, като увещава народа към взаимно съгласие, да постъпва не като съдия, а като епископ. Докато жителите на Медиолан очаквали завръщането на изпратените при императора и царския отговор, Амвросий отново избягал и се скрил в имението на един сановник на име Леонтий. Но щом дошла царската заповед, Леонтий разгласил местопребиваването му и го завел в Медиолан при народа. Така не било възможно да се укрие никъде този, когото Бог благоволил да постави на степента на светителството като "град, който стои навръх планина" и като "светило... на светилник" и да го направи пастир на словесните Си овце.
Тогава Амвросий, като се убедил в това, че Богу е благоугодно да бъде епископ, се подчинил на царската заповед и на желанието на народа. Обаче не пожелал да приеме кръщение от ариански епископ, но пожелал да бъде кръстен от православен, тъй като много се пазел от еретическата арианска вяра. Като приел свето кръщение, за седем дни преминал всички църковни степени, а на осмия бил възведен в епископски сан за неизразима радост на целия народ. При ръкополагането му присъствал самият император, както разказва за това Теодорит, и радостно произнесъл:
"Благодаря Ти, Всесилни Господи, Спасителю наш, че на този човек, комуто поверих телесния живот на поданиците си, Ти повери душите им и с това показа, че моята оценка за него е била справедлива".
След като изминали няколко дни, се случило така, че в откровена беседа с императора свети Амвросий изобличил неправилните действия на градските съдии. Императорът му отговорил:
­ Отдавна ми е известна правдивата смелост на словото ти; затова не само не възпрепятствах избирането ти за епископ, но и сам му съдействах. И тъй, изправяй грешките ни, както повелява Божественият закон, и изцерявай неправдите на душите ни.
В началото на епископството си Амвросий помолил Римския папа Дамас да му изпрати на помощ разсъдителен мъж по собствен избор. Папата изпратил при него свещеника Симплициан. Амвросий почитал този свещеник като баща и се вслушвал в съветите му. Амвросий поверил воденето на домашните си дела на брат си Сатир, а сам всецяло се посветилна църковните дела, като ежедневно извършвал Богослужение и поучавал народа на Свещеното Писание.
Свети Амвросий полагал големи грижи и за подобряването на църковния клир. Живеейки сред клириците, той сам им давал пример, как да съединяват строгия подвижнически живот със задълженията на пастир на Църквата. Бил мъж на велико въздържание, дълги бдения и трудове; ежедневно умъртвявал плътта си с пост, който прекъсвал само в съботите и неделите и в дните на най-бележитите мъченици. Залягал над молитвата денем и нощем и не се отклонявал от труда да пише книги с ръката си, ако не бил възпрепятстван за това от телесна болест. Бидейки строг към себе си, той бил добър, ласкав и достъпен за всички. Бедните намирали в него защитник и приятел. Радвал се с радващите се и плачел с плачещите. Ако някой, като падал, му изповядвал греха си, той плачел така, че подбуждал и другия към сълзи.
Грижейки се за клира, свети Амвросий покровителствал монасите и обичал обителта им, намираща се близо до Медиолан. Грижел се също и за учредяването на женски манастири и едва били минали три години от посвещаването му, когато в Медиолан дошли девици от Плаценция, Болоня и дори Мавритания.
След като изминали няколко години, той отишъл в родния си град Рим. Там заварил между живите сестра си, една робиня и старите слуги на дома; а майка му била вече починала. Когато му целували ръка, свети Амвросий леко се усмихнал и казал на робинята: "Ето, ти целуваш епископска ръка, както някога ти казах".
Така се изпълнило предсказанието на самия Амвросий, за което беше споменато по-рано, а именно, че той още като дете протегнал дясната си ръка към домашните си и казал: "Целувайте, защото и аз ще бъда епископ".
По време на пребиваването му в Рим една уважавана жена, живееща зад река Тибър, го помолила да отслужи Божествена литургия в дома й. Като узнала за това, друга жена, парализирана, наредила да я занесат там и докато Божият светител се молел, тя се допряла до крайчеца на одеждата му, целунала я и в същия час оздравяла. Слухът за това чудо се разнесъл из целия Рим.
След смъртта на император Валентиниан старши скиптърът на Западната Римска Империя преминал в сина му Грациан. Когато той се готвел за война против готите, изразил пред свети Амвросий желанието си той писменно да изложи за него изповеданието на светата вяра. Светителят написал за императора книги за вярата, предсказал му победа над враговете и благословил знамената му, на които било написано името Христово. И Грациан удържал славна победа над готите по молитвите на Божия угодник и по благословението му.
Жената на умрелия Валентиниан старши, мащехата на Грациан, Юстина, била арианка, ненавиждала свети Амвросий и му причинявала злини. Така, когато умрял епископът на Сирмия, Юстина отишла там, желаейки да постави на епископския престол свой единоверец ­ арианин. Тук пристигнал и свети Амвросий, понеже този град принадлежал към паството му. Като пренебрегнал женския гняв, той се стараел за епископ да бъде избран един благочестив мъж, на име Анемий. В един от дните, когато всички се събрали в храма и свети Амвросий заел мястото си на амвона, царица Юстина, която се намирала там, изпратила една арианка, като я подучила да хване епископа за одеждата, да го събори от мястото му и да го придърпа там, където стоели жените, и те да пребият Амвросий с женските си ръце и да го изгонят от църквата. Но когато тази безсрамна жена с дързост се доближила до свети Амвросий, за да изпълни това, което й било заповядано, светецът й рекъл:
- Макар че съм недостоен за носения от мен сан, ти не трябва да вдигаш ръка срещу никой от Божиите иереи: имай страх от Божия съд, за да не те постигне неочаквано нещастие.
Тези думи на свети Амвросий действително се изпълнили над тази дръзка жена: на следващата сутрин тя внезапно умряла, а свети Амвросий сам я погребал, като въздал добро за злото. Изплашени от това чудо, арианите и царица Юстина не посмели повече да възпрепятстват свети Амвросий да посвети славния мъж за епископ. По този начин той без съпротива посветил за епископ именно този, когото желал, след което се завърнал в Медиолан.
Случило се веднъж, че други двама ариани, от придворните на цар Грациан, изразили желание да излязат на всенародно състезание срещу свети Амвросий по въпросите на вярата; предмет на диспута трябвало да бъде въплъщението на Господ Иисус Христос. В определеното време свети Амвросий ги очаквал в църквата заедно с народа. Той бил готов да се състезава с тях, тъй като имал в себе си Божия Дух. Но споменатите ариани, поради гордостта си и поради желанието си да нанесат обида на светеца, не дошли на спора, а възседнали конете си и излезли на полето извън града. Когато стигнали до едно възвишение, конете им внезапно се уплашили, арианите паднали от високо и се наранили смъртно. А светителят Амвросий, като не знаел нищо за този случай, дълго ги чакал, и накрая, като видял, че не се явяват, се качил на амвона и произнесъл към народа известното си поучение, започващо с думите: "Братя, старая се да заплатя дължимото, но не намирам вчерашните си заемодатели", и т. н., както е записано в съчинението на свети Амвросий "за въплъщението на Господа Иисуса Христа".
Скоро след това Грациан бил предателски убит от надигналия се против него военачалник Максим. Тогава императорския престол в Рим заел Валентиниан младши с майка си Юстина; но тъй като пълководецът Максим вече бил завладял Испания и Галия, било невъзможно да му се съпротивляват; затова арийката Юстина била принудена да се обърне към свети Амвросий и да го помоли да отиде при Максим с молба за пощада и да изпроси от него мир за младия й син. Добрият пастир отишъл при метежника, защото бил готов да положи и живота си за словесните си овце.
С мъдрите си и смирени слова Амвросий така убедил Максим, че той не отишъл през тази година в Италия, а останал в Галия.
Но Юстина се отплатила с неблагодарност на Божия светител: не преставайки да враждува против него, тя му изпратила разпореждане от името на сина си да предаде във владение на арианите съборната Медиоланска църква с всички съкровища, намиращи се в нея. Но свети Амвросий с мъжество се възпротивил на царската заповед. Той отговорил:
- В това, което ми принадлежи, не отказвам на царя, за него съм готов да пожертвам и здравето си, но това, което принадлежи на Бога, не мога да дам; а и царят не трябва да го взема.
След това Юстина изпратила военен отряд от името на императора, като му дала заповед да отнеме храма със сила, а епископа да изгони от него. Щом чул това, народът се стекъл в църквата, затворил се в нея заедно със своя свети епископ Амвросий и не пускал войниците да влязат там. Три дни прекарали вярващите затворени в храма, възпявайки и славословейки Бога. Те твърдо се съпротивлявали на арианите и не им позволили да изгонят епископа и да отнемат църквата. А свети Амвросий, отговаряйки на нарежданията на царските пратеници, повтарял:
- Няма да изляза доброволно от църквата и няма да я оставя, не ще предам изменнически на вълците обителта на Христовите овце и не ще позволя на тези, които произнасят хули срещу Бога, да завладеят Божията църква. Ако ви е дадена заповед да ме убиете, нека бъда пронизан с меч или копие тук, между стените на храма; готов съм да приема такава смърт охотно и с любов.
Когато донесли за всичко това на царица Юстина, тя се засрамила, а заедно с това се изплашила от мъжествената съпротива на православните и повече не се осмелила открито да възбужда борба против Църквата. Но, срамувайки се от поражението си, тя тайно изпратила наемен убиец в дома на Амвросий, за да умъртви светителя. Злодеят проникнал в спалнята на светителя с изваден меч и вече вдигнал ръката си, за даудари светия мъж с меча, когато изведнъж ръката му се вкаменила, така че той не можел да я свали надолу. Хванали го и той си признал от кого и с каква цел бил пратен. Поради незлобието си, свети Амвросий изцерил изсъхналата му ръка и го отпуснал с мир.
В това време Бог открил във видение на Своя угодник мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий, почиващи в земята. Когато тези свети мощи били извадени от земята, от тях станали много чудеса. Един слепец, на име Север, веднага щом се допрял до дрехата на мъчениците, в същия час прогледнал; били изгонени и много нечисти духове от обладаните от тях люде.
Междувременно в царския дворец мнозина ариани, заедно с царица Юстина, се надсмивали и се подигравали над благодатта Божия, дарувана от нашия Господ Иисус Христос на светата Църква в прослава на Своите мъченици. Арианите уверявали, че Амвросий уж наема хора за пари, за да се престорят на бесновати, води ги на гробницата на мъчениците и представя нещата така, че уж тези мними бесновати се изцерявали, а след това разпространява сред народа мълвата за тези лъжливи чудеса.
Докато тези придворни водели помежду си подобни нечестиви разговори, внезапно, по Божие допущение, бяс нападнал един от тях и почнал да го мъчи. Мъченият човек надал страшни вопли и закрещял:
- Нека това, което ми се случи, да бъде с всички хулещи светите мъченици, а също и с невярващите в Троическото Единство, в Което ни учи да вярваме Амвросий!
При това всички присъстващи се ужасили, но вместо да се разкаят и да повярват, хванали бесноватия и го удавили, като го хвърлили в едно езеро.
Друг път се случило така, че някой си, принадлежащ към тези нечестиви ариани, влязъл в храма, когато светият епископ поучавал народа. И той видял, че Божий ангел шепне нещо в ухото на свети Амвросий. Чрез това видение ставало ясно, че светият епископ възвестява на народа слова, внушени му от ангел. Като видял това, арианинът незабавно се присъединил към православието и по благодатта на всемогъщия Бог станал защитник на тази вяра, която по-рано преследвал.
Между това царица Юстина не преставала да враждува против светителя и в старанието си да го погуби си намерила помощник в лицето на един велможа, на име Евтимий. Тя го придумала, като го подкупила с подаръци, да залови по таен начин Амвросий и да го отведе в някаква далечна страна на заточение. Стараейки се да осъществи желанието на царицата, Евтимий си построил къща близо до храма, за да му бъде по-удобно да подбере подходящ момент, в който да залови Божия светител. Той приготвил и специална колесница, с която искал да отведе свети Амвросий в изгнание, но, по Божие определение, "злобата му... се обърн(ала) върху неговата глава, и злодейството му... падн(ало) върху темето му". В същия ден, в който възнамерявал да хване свети Амвросий, неочаквано била получена заповед от императора незабавно да бъде изпратен в изгнание. И го откарали в изгнание на същата колесница, която той, нечестивият, бил приготвил за изгнанието на светителя Амвросий.
Когато метежникът Максим отново започнал военните си действия против Италия, Юстина побързала да се примири с Амвросий и започнала да го умолява, заедно със сина си да отиде и да увещава метежника. Не помнейки злото, свети Амвросий отпътувал към Максим, но този път нямал никакъв успех в ходатайството си пред този безчувствен и горд бунтовник. Виждайки непреклонността му, свети Амвросий проявил такава смелост, че пред всички го предал на проклятие, като убиец, погубил с коварство невинния си господар, и го отлъчил от светата Църква. Максим нахлул в Италия и завземал град след град. Младият император не могъл да му се възпротиви и избягал заедно с майка си в Солун в Гърция, при Източния император ­ Теодосий Велики, за да го моли за помощ. Теодосий събрал войска, тръгнал срещу Максим и го победил. Максим бил убит; смъртта му била възмездие за невинната кръв на император Грациан. Но на императрица Юстина не й било съдено да дочака тази щастлива победа, тъй като скоро след пристигането си в Гърция, тя умряла. А синът й ­ Валентиниан, послушал увещанията на император Теодосий и се присъединил към православието.
Веднъж след смъртта на Юстина се случило така, че един магьосник бил предаден на съд и мъчения. По време на изтезанията той крещял, че повече го мъчи Ангелът хранител на свети Амвросий, отколкото самите палачи. Когато го попитали за какво престъпление го наказва Ангелът, магьосникът си признал следното:
­ Когато императрица Юстина беше жива, възнамерявах с магьосничеството си да възбудя в населението на Медиолан вражда против епископа на този град ­ Амвросий. За тази цел в полунощ се качих на покрива на църквата и там принесох жертви на бесовете; но колкото повече се стараех за това, чрез зли козни да направя Амвросий ненавистен на народа, толкова повече пред очите ми растяха любовта и привързаността на този народ към своя пастир и толкова повече преуспяваше това паство в православната вселенска вяра. Като видях неуспеха на усилията си, започнах да изпращам бесове в дома на Амвросий, за да го умъртвят, но злите духове ме известиха, че не могат да се приближат не само до епископа, но дори и до вратите на дома му, тъй като от вратите му излиза огън и ги опалва.
Ето какво обявил магът по време на мъченията, понеже свети Амвросий наистина бил страшен за бесовете. Така веднъж някакви хора повели обладан от нечист дух юноша към свети Амвросий; те още не били успели да стигнат с него до Медиолан, когато злият дух излязъл от бесноватия и той се явил пред Божия архиерей изцерен. Юношата останал доста дълго при свети Амвросий. След това напуснал Медиолан и се отправил към родината си, и ето, на същото място, където преди това го оставил демонът, лукавият враг отново го нападнал и започнал да го мъчи. Когато заклинателите попитали злия дух защо не измъчвал юношата в Медиолан, демонът отговорил:
- Боях се от Амвросий и затова, като наближихме Медиолан, избягах от момчето и го причаквах на същото място, на което го оставих; а щом го видях да се връща обратно, отново влязох в него.
След смъртта на метежника Максим, в Медиолан пристигнал император Теодосий; а светителят Амвросий по това време се намирал в Аквилея. И тогава се случило следното събитие. В един от градовете на Изтока християните предали на огън еврейската синагога за това, че евреите нанесли оскърбление на монасите. Когато управителят на Изтока довел това до знание на императора, той незабавно наредил епископът на този град да построи нова синагога за евреите. Като узнал за тази заповед, свети Амвросий изпратил писмо до императора (тъй като не можел незабавно лично да отиде при него); в това писмо той доказал на императора несправедливостта на постановлението му и го помолил да отмени указа си и да не предава християните на поругание от евреите. Но Теодосий оставил писмото без внимание. Тогава Божият архиерей, като се върнал в Медиолан, всенародно изобличил императора в църквата по време на проповед. Обръщайки се към него, свети Амвросий му казал следното от името на Бога:
- Изведох те от положението на нищожество и те направих цар. Предадох врага в ръцете ти и покорих пред теб всичките му пълчища. Дарувах царски престол на потомството ти. Направих така, че без труд да удържиш победа, а ти даваш повод на враговете Ми да тържествуват над Мен.
Трогнат от тези думи, император Теодосий променил решението си и отменил заповедта за възстановяване на еврейската синагога от християните.
В това време се случило друго произшествие: народът в Солун въстанал срещу управителя си Ботерих и го умъртвил. В състояние на силен гняв императорът изпратил войска в града и били умъртвени близо седем хиляди негови жители; мнозина загинали без вина, защото при нападението над града войниците изобщо не издирили виновните за убийството на управителя, а убивали на улиците всички, и стари, и юноши, и дори деца.
Когато свети Амвросий чул за това, много се опечалил и възнегодувал срещу царя с праведен гняв за това безразсъдно кръвопролитие. В един празничен ден, когато императорът тържествено шествал към църквата, Божият архиерей безстрашно излязъл срещу него, преградил му пътя към входа на храма и започнал да го изобличава за несправедливото убийство със следните думи:
­ Царю, ти не трябва да пристъпваш към свето причастие заедно с верните християни, след като стана виновник за толкова убийства и не принесе покаяние за това. И как ще приемеш Тялото Христово в ръце, обагрени с невинна кръв, или как ще почнеш да пиеш Кръвта Господня със същите уста, с които си дал заповед за жестоко избиване на хора?
- Нали и Давид е съгрешил ­ възразил му императорът, ­ той е извършил убийство и прелюбодеяние, но въпреки това не бил лишен от милосърдието Божие.
Но светителят отвърнал на Теодосий:
- Ако си подражавал на Давид в греховете му, подражавай му и в покаянието.
Императорът се върнал в двореца си смутен, като скърбял за греха си. И скоро принесъл това покаяние, което наложил на него светителят Амвросий: каел се открито, като човек от простолюдието, падал ничком пред църквата и стоял заедно с другите каещи се, проливайки обилни сълзи. Междувременно настъпил празникът Рождество Христово и Теодосий седял облян в сълзи в двореца, размишлявайки за това, че за слугите и за бедняците Божият храм бил отворен, а за него по това време бил недостъпен. Някой си Руфин, министър, ползващ се с особеното благоволение на царя, като узнал за причината на сълзите му, отишъл при свети Амвросий, за да го склони да снеме епитимията от царя. След него тръгнал към храма и самият Теодосий. Отначало Божият светител го приел сурово и познавайки раздразнителния му характер, изискал той да издаде закон, според който присъдите на съда за лишаване от живот или от имущество да бъдат утвърждавани след 30 дни. Царят изразил съгласие и бил приет в храма. Тук той показал признаци на дълбоко разкаяние: скубел косите си и обливал солея със сълзи. Най-накрая светителят допуснал императора до свето причастие. Императорът влязъл в олтара, тъй като възнамерявал да се причасти заедно със свещенослужителите; но свети Амвросий изпратил при него архидякона със заповед да очаква причастяването пред олтара заедно с другите миряни, "понеже ­ казал светителят ­ багреницата придава само царско, а не свещеническо достойнство". Императорът със смирение изслушал повелята на епископа и излязъл от олтара. "В Цариград съществува обичай ­ отбелязал той ­ царете да се причастяват заедно със свещениците в олтара." Но след това Теодосий изчакал времето за причастяване заедно с останалия народ в църквата. Впоследствие, когато император Теодосий се намирал вече в Цариград, той не влизал да се причастява в олтара и на въпроса на патриарх Нектарий, защо чака причастието не според царския обичай, а вън от олтара, с обикновения народ, с въздишка отвърнал:
- Не знаех, че има различие между цар и епископ, но сега вече зная от учителя на правдата ­ Амвросий, който единствен заслужава да се нарича епископ.
Славата за епископ Амвросий се разпространила повсеместно. Така в Медиолан дошли двама много учени мъдреци от Персия. Като се наслушали много за премъдростта на свети Амвросий, те поискали да се убедят в нея и затова подготвили много въпроси, които му предложили за разрешение. Те дълго беседвали с него и се чудели на дълбочината на богословстването му и на висотата на ума му. Те засвидетелствали пред царя, че предприели това толкова далечно пътуване от изток на запад само заради Амвросий, тъй като желаели да го видят и да се насладят на премъдростта му.
След като император Теодосий се върнал от Италия в Константинопол, а Валентиниан Младши внезапно, по внушение на началника на телохранителите си ­ Арбогаст, бил умъртвен в град Виена, на императорския престол бил възкачен Евгений, който бил християнин само по име, а в душата си бил идолослужител и любител на езическите суеверия и магии. Желаейки да се понрави на римските власти (по това време в Рим все още имало много идолопоклонници и служители на бесовете), той заповядал да се отворят идолските храмове и да се извършват бесовски жертвоприношения. Когато той се приближил до Медиолан, свети Амвросийй, като не желаел да се види с такъв император, който лицемерно се представя за християнин, а всъщност е безнравствен нечестивец, се оттеглил от Медиолан в Бонония, а след това ­ във Флоренция, разположена в Туския; не от злобата на неправедния владетел се боял той, а се гнусял от срещата с него. Той безстрашно му писал, увещавал го и го заплашвал с Божия съд, но въпреки това не успял да трогне безчувственото сърце на Евгений. Божият угодник прекарал известно време във Флоренция, като живял в дома на един благочестив и правоверен мъж, на име Децент, чийто син, Пансофий, бил мъчен от нечист дух. Свети Амвросий изцерил детето с молитва и с възлагане на ръце. След като изминали няколко дни, то неочаквано умряло; майка му, жена благочестива, пълна с вяра и страх Божий, отнесла сина си в стаята на Амвросий и тъй като светителят не бил там, тя положила детенцето си на постелята му и си тръгнала. Като се върнал в стаята, свети Амвросий видял, че умрялото дете лежи на постелята му. Тогава той затворил вратата и застанал на молитва, а след това, подобно на пророк Елисей, се приближил до постелята, навел се над момчето и духнал върху него. То възкръснало и светият го предал живо на майка му.
Междувременно Евгений излязъл от град Медиолан и тръгнал на поход против император Теодосий. Излизайки от града, нечестивият Евгений се похвалил, че когато се завърне с победа, ще превърне медиоланския храм в конюшня, а свещенослужителите ще опаше с мечове. Но на тази извънредна злоба й било съдено да остане безсилна: Евгений безславно загинал в сражението, победен от император Теодосий. Божият светител тържествено посрещнал благочестивия император Теодосий, като победител, но Теодосий, като паднал в нозете на свети Амвросий, приписал победата си на молитвите му.
След не много време император Теодосий мирно починал; той царувал богоугодно и преминал в нескончаемото Царство Христово, а след него земното царство получили синовете му: Аркадий на изток, Хонорий на запад.
По време на царуването на Хонорий били намерени от свети Амвросий мощите на мъчениците Назарий и Целсий, за което презвитер Павлин предава следното:
"В това време Амвросий пренесе в църквата "Свети Апостоли" мощите на свети мъченик Назарий, които бяха намерени в крайградската градина. В гроба, където са лежали мощите на мъченика, видяхме кръв, която като че ли току-що беше изтекла; главата му с косата и брадата се беше запазила в такова нетление, като че ли току-що беше положена в гроба, а лицето на мъченика беше така светло, като че ли току-що беше умито. И какво чудно има в това, когато Самият Господ е дал такова обещание в Евангелието Си: "и косъм от главата ви няма да загине"? А ние усетихме такова благоухание, което превъзхождаше всякакви аромати.
След пренасянето на мощите на свети мъченик Назарий на колесница, ние със свети Амвросий веднага отидохме при мощите на свети мъченик Целсий, които се намираха в същата местност. От притежателите на тази градина узнахме, че прадедите им заповядали да не напускат това място, а да го съхраняват за себе си от род в род, тъй като тук били положени велики съкровища. И наистина, велики са тези съкровища, които "ни молец, ни ръжда ги яде, и (които) крадци не подкопават и не крадат" (Мат. 6:20). Пазител им е Господ, а мястото за тези, за които "животът е Христос, а смъртта ­ придобивка" (Филип. 1:21), е въдворяването на небесата. А когато мощите на светите мъченици бяха внесени в църквата "Свети Апостоли", светителят Амвросий каза поучение на народа. В това време един човек от народа, който имаше в себе си нечист дух, закрещя високо:
- Амвросий ме мъчи!
Но светецът, обръщайки се към него, рече:
- Онемей, дяволе! Не Амвросий, а вярата на мъчениците те мъчи, а също и завистта ти, тъй като виждаш, че хората възлизат там, откъдето ти си низвергнат. А Амвросий не умее да се надува от гордост.
След тези думи на свети Амвросий бесът замлъкна, като събори обладания от него човек на земята".
Слухът за свети Амвросий достигнал до царицата на маркоманите Фритигилда, и тя изпратила да помолят светеца Амвросий да я научи на вяра в Христа. Той й написал подробно наставление в християнската вяра и я убедил в истинността на християнството. Фритигилда обърнала и съпруга си към вярата в Христа, а също така го уговорила да сключи мирен договор с Римската империя. Фритигилда силно желаела да види своя наставник ­ свети Амвросий и с това намерение се отправила след това към Медиолан, но вече не заварила светителя между живите, който малко преди това бил отишъл при Господа.
Свети Амвросий бил мъж с велико въздържание и трудолюбие, пълен с духовна бодрост; постел постоянно, освен в съботни, неделни и празнични дни и в дни, посветени на паметта на мъченици. Пребивавал в постоянна молитва и денем, и нощем; с делата си се занимавал с усърдие и дори собственоръчно пишел книги, ако не бил възпрепятстван за това от телесно заболяване. Бил преизпълнен с голяма загриженост за всички църкви от епархията и толкова много се трудил за изпълнението на възложените му от Бога задължения, че след смъртта му петима епископи едва могли да се справят с тази работа. Не подлежи на никакво описание и грижата му за бедните, сиромасите и намиращите се в плен: той изразходвал за тях всичките си средства до последната лепта. Веднага след като приел епископски сан, свети Амвросий раздал всичкото си злато, сребро и останало имущество за украса на Божиите храмове, за изхранване на бедните и сираците и за откуп на пленените; само незначителна част от състоянието си отделил за издръжка на сестра си, а за себе си не оставил нищо, та, като се освободи от всяко имущество, по-удобно да следва Христа, своя Господ, Който обедня заради нас, та да се обогатим ние чрез Неговата бедност. Божият угодник Амвросий станал всичко за всички: радвал се с радващите се, плачел с плачещите. Ако някой идвал при него, за да изповяда греховете си, той сам така плачел над него, че привеждал в съкрушение и подтиквал към умиление и сълзи дори окаменялото сърце на грешника.
Когато свети Амвросий достигнал пределната си възраст, той предузнал отиването си при Бога и казал на клира си: "Ще остана с вас само до Пасха".
Презвитер Павлин, описал житието на свети Амвросий, разказва и за следното събитие, на което сам бил очевидец:
"Малко преди да се разболее, свети Амвросий беше зает с тълкуванието на псалом 43-и, а аз записвах под диктовка това, което той обясняваше, тъй като самият Амвросий поради старост и слабост вече не можеше да пише много. И изведнъж, като го погледнах, видях около главата му огън, подобен на щит; свивайки се постепенно, този огън влезе в устата му; тогава лицето на Амвросий стана бяло като сняг. Това видение ме доведе до такъв ужас, че от страх не можех да пиша, но след това лицето му отново прие обичайния си вид. Съобщих за това на уважаемия дякон Кастул, а той, сам изпълнен с Божия благодат, ми обясни, че съм видял Светия Дух, слязъл във вид на огън върху нашия епископ, както някога слязъл върху светите Апостоли."
Пълководецът Стилихон, като чул, че свети Амвросий е смъртно болен, възкликнал:
- Италия ще загине, ако този светител умре!
И изпратил при болния светител уважавани медиолански граждани, такива, за които знаел, че свети Амвросий ги обича, за да помолят светеца да си изпроси от Господа удължаване на земния живот за полза на другите. На това той им отговорил:
- Не живях сред вас така, че да се срамувам да живея още; но не се боя и от смъртта, защото имаме Всеблаг Господ.
Докато той лежал болен на одъра, на значително разстояние от постелята му, до вратата на стаята, седели дяконите Кастул, Полемий, Венерий и Феликс. Те беседвали помежду си, но говорели шепнешком и така тихо, че само те чували разговора си. Разсъждавали за това, кой ще стане епископ след Амвросий; при това споменали презвитер Симплициан. Изведнъж свети Амвросий, който лежал далеч от тях, извисил глас и все едно, че водел беседа с тях, три пъти повторил: "той е стар, но бодър"; с тези думи той определил презвитер Симплициан да приеме върху себе си епископството след смъртта му.
По време на боледуването си свети Амвросий, докато се молел, видял нашия Господ Иисус Христос, Който идвал към него с любвеобилна усмивка, явявайки му божествения Си лик; светият разказал за това на Лавдийския епископ Васиан. Когато наближило времето на раздяла на душата му с тялото, епископът на Верцелската църква Гонорат, почиващ в горната част на дома, три пъти чул глас свише, който му казал:
­ Стани по-скоро и побързай при Амвросий, той сега ще си тръгне.
Тогава презвитерът станал, взел със себе си пречистите Тайни и отишъл при болния. Свети Амвросий се помолил, причастил се с божествените Дарове и предал светата си душа в ръцете на своя Господ, на разсъмване в деня на светата Пасха. Светото му тяло било положено в голямата медиоланска църква, а душата му се явила с ангелите пред престола на Светата Троица ­ Отец и Син, и Свети Дух, Един Бог, прославян во веки.
Aмин.



Католическата църква в България също почита паметта на свети Амвросий