Църковен календар

✝ Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение ­ на Блудния син. Преп. Василий изповедник. Св. мчца Кирана Солунска


Тя била родена през първата половина на XVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Израснала стройна и красива девойка, но я харесал един еничарин, който бил субашия (чиновник, събираш, десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с дружина еничери. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.
Кирана се проявила като смела и непоклатима християнка - тя не пожелала нито да пристане на еничарина, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват, както си искат. „Един я биеше с дърво - четем в житието и - друг - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, докато я оставиха като мъртва... А в нощите ключарят на затвора я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво намери, биеше я безмилостно...".
Така в продължение на една седмица Кирана била жестоко измъчвана денонощно. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала, окачена на ченгели. И тогава станало чудо - „... блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)."
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разделени между вярващите като свещени. По-късно неизвестен книжовник съставил житието й на гръцки език. Българската православна църква тачи паметта на тази света мъченица на 28 февруари.


Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.



Св. преподобни Василий Изповедник. Св. преподобни Марина, Кира и Домника. Св. мъченица Кирана Солунска


В памет на преподобния наш отец Василий Изповедник


Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие. Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил задържан и бил предаден на много мъчения; но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време - до смъртта на нечестивия цар. След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство.



В памет на преподобните жени Марина и Кира



Преподобните Марина и Кира произхождали от град Берия от знатни и известни в града родители. Но те пренебрегнали знатността на произхода си и като достигнали пълнолетие, се отдалечили от града, сами си заградили един неголям участък земя и като зазидали входа към убежището с камъни и глина, оставили само един неголям отвор за подаване на необходимата им храна и за беседи с посетителите и започнали да се подвизават в заграденото място на открито. Като прославяли Бога в душите си, преподобните през цялото време пребивавали в мълчание и го прекъсвали през всеки петдесет дни само за по един ден. На телата си под широките си монашески одежди светиците носели тежки железни вериги и с необикновено търпение понасяли глада и произлизащите от него страдания. В течение на три години подред те приемали храна само един път на четиридесет дни. Като тръгнали веднъж на поклонение на живоносния гроб Господен, те не приели никаква храна дотогава, докато не извършили поклонението, а като се връщали обратно, преминали цялото разстояние, без да хапнат нищо. Същият подвиг извършили и тогава, когато предприели пътуване до храма „Света мъченица Текла". Като се прославили с такъв подвижнически живот, тези свети жени накрая преминали във вечния живот, който така желаели.



Света мъченица Кирана Солунска



Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.

Там турците направиха много, за да я склонят към тяхното намерение - ту с ласкателства и обещания, ту със заплахи. Но блажената Кирана стоеше твърдо и казваше само това: „Аз съм християнка и си имам моя Жених, Господа Иисуса Христа, Комуто поднасям като зестра моето девство. Него съм обичала и обичам от младини, и за Неговата любов съм готова да пролея кръвта си, за да се удостоя да Му се наслаждавам. Чуйте моя отговор и повече не очаквайте да ви кажа нещо друго!" Като каза това, млъкна и вече не пожела да отговаря на техните понататъшни запитвания, но навела глава надолу с голяма скромност, като че ли се срамуваше да гледа лицата на мъжете, молейки се мислено на своя Жених Христа да я укрепи докрай. В оня час сърцето й се изпълни с веселие и духовна радост, и представяйки си мислено сладчайшия Иисус, стори й се сякаш беше грабната в рая, и забрави всичките скърби на тукашния живот, и пожела веднага да получи смърт за Христа. Онези, като видяха неизменността на нейното мнение и ведрото й лице, се засрамиха и я изпратиха в затвора, като я оковаха във вериги.

Еничарят, все още горейки от демонична любов, отиде при един началник на крепостта на име Али ефенди с бейско достойнство и го помоли да заповяда на ключаря на затвора да го остави да влиза при затворницата когато поиска; което и стана. И отиваше безсрамникът всеки час и упорито упражняваше върху нея много насилия, та или да я склони на своята воля, или да я умори. И не само той, но взимаше със себе си и други подобни на него еничари, за да я изтезават жестоко. Но блажената, когато ги видеше, навеждаше надолу глава, покриваше лицето си и скръстила ръце, нито ги поглеждаше, нито им отговаряше. Те започваха първо да я скланят с ласкателства и обещания, но след това, като видяха колко е твърда и непоколебима, започваха изтезанията: един я биеше с дърво, друг – с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, докато я оставяха като мъртва, и тогава си отиваха, за да има време да се съживи, та да я изтезават пак. И така правеха те през деня. А нощем ключарят на затвора я окачваше за мишците (ръцете й бяха в железни окови) и грабвайки каквото дърво намери, я биеше безмилостно, докато се умори, и чак тогава я оставяше така окачена да виси в студа на оная зима, която беше твърде тежка.

Един християнин, който гледаше това, издебна момент и като разбра, че му е минал гневът, отиде и го помоли, а той му разреши да я свали от куките. Но светицата имаше такова търпение, спокойствие и мълчание, че изглеждаше сякаш страда друг, а не тя. И целият й ум, и цялото й внимание се намираше на небето. В затвора имаше и други християни, евреи и някои туркини заради тяхното безчестно поведение, които упрекваха ключаря на затвора, че няма милост и че не се бои от Бога, понеже изтезава така жестоко една жена, която нищо не му е сторила. Но и християнинът не преставаше, кога с добро, кога с някои изобличения (защото имаше дръзновение пред него), да му напомня за Божия съд и да му говори, за да го смекчи, та да не изтезава светата мъченица. Но сатаната много беше вкоравил сърцето му и колкото те го молеха, толкова повече той я изтезаваше.

Еничарите пак дойдоха да я мъчат. Много пъти оставяха изтезанията и се мъчеха да й дадат да яде, за да не умре от глад, и кога й даваха грозде, кога фурми. И понеже светата решително отказваше, те се мъчеха насила да й отворят устата, но не можеха. Също и християните в затвора много я молеха да хапне нещичко. Но мъченицата съвсем не ги послуша да вкуси каквото и да било, защото имаше в сърцето си пламъка на любовта към своя Господ и Жених Христа, Който я хранеше и крепеше. На седмия ден пак дойдоха еничарите и жестоко я измъчиха. Затова, движим от Божия ревност, поменатият християнин започна строго да мъмри ключаря на затвора и да го заплашва, че ще донесе на пашата как така оставя да идват отвън хора, за да измъчват затворниците, което е против техния закон, и че друг път такова нещо не е бивало. И поменатите туркини много го ругаха, като го наричаха безверник и убиец, и се готвеха да викат здравата. Еничарите пристигнаха отново, за да я мъчат, но ключарят на затвора не ги допусна. Затова те веднага отидоха и се оплакаха на Али бей, който повика ключаря и го смъмри, задето не е послушал онова, което той му е наредил. Тогава той се върна много разгневен, грабна мъченицата и я окачи на ченгелите, взе една голяма дървена цепеница и като я хвана с две ръце, започна да бие светата Кирана толкова безмилостно, че затворниците започнаха да викат високо, дори и туркините. Като видя този смут, проклетникът престана да бие, но я остави да виси окачена, отиде в своята стая много неспокоен и ядосан в сърцето си, и каза на християнина да му свари кафе да пие. Докато вареше кафето, християнинът пак започна да го упреква за немилосърдието, което показа, и то толкова убедително, че го направи да падне ничком и да плаче или от угризение на съвестта, или от голям срам.

В това време, докато светата още висеше на ченгелите, изведнъж блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цялото слънце. Тогава беше четвъртият или петият час на нощта1. Християните започнаха да викат: „Господи, помилуй", евреите паднаха по лице, за да не гледат светлината; туркините пък викаха: „Ох, ох, присъдата на нещастната християнка ни сполетя и падна мълния, за да ни изгори!" А ключарят от страх започна да трепери и каза на християнина да свали светата от куките, на които висеше. Християнинът отиде до нея и я намери мъртва! Светлината изчезна, но остана едно неизречено благоухание за много време.

Християнинът взе ключовете от пазача, отключи веригите на мъченицата, развърза ръцете й, подреди с почит и благоговение светите й мощи, запали свещи и прикади тамян. После седна близо до нея, чакайки да съмне, и с радост славейки Бога, Който го сподоби да види такива чудеса, както и да се докосва до мъченическите мощи и да се погрижи за тях.

Сутринта по града се разнесе слухът за кончината на света Кирана и за блясъка на светата светлина. Агаряните засрамени мълчаха и дадоха разрешение на християните да вземат мощите и да ги правят каквото искат. А християните много се възрадваха и мнозина се затичаха към затвора, взеха светите мощи с благоговение и ги погребаха извън града - там, където погребват и телата на останалите християни. А дрехите на светата мъченица мнозина разделиха помежду си за тяхно освещение и спасение.