Църковен календар

Преп. Григорий Декаполит. Св. Прокъл, архиепископ Цариградски. Св. мчк Дасий Доростолски



Житие на преподобния наш отец Григорий Декаполит:


Преподобният Григорий се родил в град Иринопол в Десетоградие от християнски родители - Сергий и Марта, благо­честива и богобоязлива жена. На осемгодишна възраст той бил даден да се учи на четмо и писмо и още в младостта си добре изучил словото Божие и се отличавал с усърдие към Божия храм. Стремейки се към небесното, той възненавидял всичко земно: не вкусвал приятни на вкус ястия, употребявал само проста и груба храна, отказал се да носи богати и меки дрехи, изхранвал се с ръкоделието си, като раздавал остатъка на бед­ните. Често се оттеглял в безмълвие и там насаме се молил на Бога да го удостои да Му бъде верен раб.
Когато Григорий навършил пълнолетие, родителите му възнамерявали да го оженят, но той тайно избягал и се оттег­лил в един пустинен манастир, където приел монашество и ревностно се подвизавал в пост и въздържание, в молитви и непрестанни нощни бдения, възлагайки върху си всички тежести на най-строго монашеско житие. Бащата на Григорий скоро умрял; а благочестивата му майка, след като го намерила след дълго издирване, не само не го укорила, но и одобрила намере­нието му да се посвети на монашески подвизи; помолила го само да премине в един друг манастир, където се намирал и брат му. Подчинявайки се на волята на майка си, преподобни­ят се преселил там; но когато узнал, че настоятелят на този манастир е иконоборец, то, като горещ ревнител за правосла­вието, го изобличил пред цялото братство. Тогава настоятелят изпаднал в ярост и жестоко го набил, след което Григорий оти­шъл в друг манастир, където настоятел бил един сродник, на майка му, на име Симеон. Като посрещнал Григорий с радост, Симеон, мъж опитен в подвижническия живот, наставил юно­шата във всяка добродетел.
Като проживял тук около четиринадесет години, препо­добни Григорий заслужил всеобщо уважение и всички започ­нали да го почитат като добродетелен и свят човек. Преуспя­вайки в дълбоко смирение и като желаел да стане съвършен монах, той изпросил от настоятеля позволение да се посели в уединена килия, та, като няма никаква житейска грижа, да пре­карва времето в безмълвие. Като предвидил благото му произволение, настоятелят му наредил да се подвизава в една пеще­ра в дълбока отвесна скална цепнатина. Светецът започнал да се подвизава с още по-голяма ревност в тази пещера. Но несму­щаван от хорската мълва, той претърпял тук голямо безпокойст­во от демоните, които всячески му пакостели и го изкушавали, като се стараели да го прогонят от тяхното жилище. Те ту го заплашвали, като крещели: „Напусни нашето жилище, иначе много ще пострадаш от нас"; ту връхлитали срещу него, приемайки вид на страшни скорпиони. Но той оставал неуязвим и неустрашим. Веднъж, когато стоял на молитва, бесовете наранили ръцете и нозете му, но той не обръщал внимание на нана­сяните му рани, считайки ги за нищо. И бесовете със срам се оттеглили. След немного дни те му се явили във вид на воини, като заплашвали да го убият, но той направил кръстното зна­мение и те изчезнали. След това се явили на светеца, като блестели от светлина и му казали, че те са четиридесетте мъче­ници. И са дошли да му дадат благодат и сила против демони­те; но като предвидил козните им, той ги изобличил и те отно­во изчезнали. Също така били безсилни и другите изкушения, понеже Божията благодат му съдействала и изтребвала в него надиганията на плътта. Скоро след това Господ сподобил Своя верен угодник с чудно посещение: Григорий изпаднал в състоя­ние като че на някакво изстъпление, по време на което от небе­то му се явила блестяща светлина с неизказано благоухание, която изпълнила пещерата и останала в нея в продължение на много дни.
От този момент блаженият още повече усилил подвизите и молитвите си, като непрестанно викал към Господа от дълбините на душата си. Като преодолял по този начин дяволските козни, заради све­тия си и непорочен живот, преподобният се сподобил от Бога с благодатния дар на чудотворството. И тъй като не подобавало на този Божествен светилник на Църквата да остане под крина, Господ викнал към него от небето, както някога към патриарх Авраам:
- Григорий, ако искаш да достигнеш съвършенство, излез от твоята земя и от твоя род и странствай за твое благо.
Като се подчинил на този Божествен глас, светият на­пуснал пещерата, отправил се към Ефес, за да намери кораб, с който да отплава към Константинопол (по това време Константинополската църква била обхваната от иконоборческата ерес), и ревнувайки за славата Божия и за чистотата на православие­то, светецът възнамерявал да излезе в негова защита и да изоб­личи лъжливите мъдрувания на еретиците. Но Божият Проми­съл отсъдил друго: съгласно Божествения призив свети Григо­рий трябвало да прекара в странстване целия си останал жи­вот, нямайки тук постоянен град, но търсейки бъдещия, по­добно на нашия Господ Иисус Христос, Който бил странник на земята и нямало къде глава да подслони.
Като се отправил от Ефес към Константинопол, препо­добният отначало се спрял в Проконис, където един беден чо­век, въпреки строгите укази на царете иконоборци, забранява­щи да се дава подслон на монасите, го приел радушно в своя дом заради Господа, за което и Господ го обогатил след немно­го дни. Оттук светецът се отправил към Византион, но като срещнал препятствие за това, заключил, че няма Божия воля за отиването му там и се отправил към Енос. Тук той получил жесток побой от един конник, подтикнат към това от дявола. Но праведникът, докато търпял ударите, се молел на Бога да прости Той на неговия оскърбител и разбойникът, като видял кротостта му, се разкаял, помолил за прошка и получил от пре­подобния наставление занапред да не обижда никого. Като отпътувал от тук с кораб, преподобният пристигнал в Христопол, откъдето се отправил към Солун.
Като престоял в Солун няколко дни, свети Григорий се отправил по суша към Коринт. Като отплавал от тук към Рим, по пътя той се спрял за известно време в Регия.
Като пристигнал в Рим, преподобният прекарал три ме­сеца в безмълвие в една уединена келия, така че никой и не знаел за него. Но един бесноват направил известно пребивава­нето му в града: защото светецът го изцерил, като изгонил нечистия дух от него, и всички почнали да го почитат като све­тец. Тогава свети Григорий се отдалечил от там и като пристиг­нал в Сицилия, се затворил в една кула и пребивавал в нея в мълчание. Тук го нападнали демони, унищожили рогозката, на която спял, и всячески го изкушавали и му причинявали раз­лични злокознени действия; но той ги прогонил с молитва.
Веднъж, пътешествайки, той срещнал сарацински воини. Един от тях напоявал коня си при един кладенец и когато све­тецът се приближил, онзи насочил копието си, за да го убие. Но изведнъж ръката му застинала във въздуха, така че той не можел да я отпусне. Тогава тръгнал след преподобния, като го умолявал да го изцери. По-нататък по пътя светецът бил срещ­нат от един жестоко мъчен бесноват. Като се смилил над него, светецът отправил молитва към Бога и демонът оставил страдащия.
Накрая Григорий отново пристигнал в Солун и се посе­лил в манастира „Свети Мина". При това той пребивавал в та­кава нищета, че нямал никаква храна, нито с какво да се по­крие, а носел само една дреха, която му служела и денем, и нощем. Когато чувствал непреодолим глад, той излизал от църквата и ако виждал някъде хранещи се на трапеза, влизал при тях и вкусвал немного храна. Но после почувствал, че не бива да се храни от чужд труд и решил да пребивава в храма без храна дотогава, докато Бог не му изпрати помощ свише. Но Бог, Който някога хранил пророк Илия чрез врани и Който нахранил по чудесен начин и много други добродетелни Свои раби, не оставил без помощ и този Свой верен раб; по внушение свише една боголюбива вдовица ежедневно му доставяла храна.
Работейки непрестанно върху себе си, свято пазейки душевна чистота и усъвършенствайки се в християнските добродетели, преподобният придобил голямо дръзновение пред Господа и се превърнал в жилище на Светия Дух. С божествен копнеж вървял той по тесния път на смиреномъдрия подвиг, като с непрестанното си бодърстване про­гонвал далеч всяко нехайство и вражеските прилози, така че врагът и насън не можел да смущава въображението и помисли­те му. Съгласно името си, той наистина бил бодърстващ по отношение на всички дела и помисли и очистил душата и тяло­то си от всички страсти. Ръкоположен в сан на иерей, той от­служвал божествените служби със сърце съкрушено и с дух смирен; съвършено изтръгнал от себе си превъзнасянето и тщеславието. А повече от всичко пазел чистотата на правосла­вието и в словата, и в делата си. Като побеждавал, доколкото можел, еретиците, със словата и с писанията си учел хората да се покланят на светите икони и да ги почитат според предани­ето на Църквата. Очистил много градове от сквернотата на иконоборството и убеждавал християните да пролеят дори и кръвта си за светите икони, ако се наложи, и сам бил готов да приеме смърт за тях, и бил безкръвен мъченик, подвизавайки се в дородетелите. А като венец над всичките си добродетели той имал постоянна света молитва, устремявайки винаги ума си към Бога. Като песнословел и прославял Господа заедно със светите ангели, още тук той получил залога на неизказаната радост на вечното блаженство. Веднъж нощем във видение му се явил Ангел Господен, който му връчил пламенен меч, за да порази с него цялата бесовска сила и да отсече от Църквата еретическите мъдрувания, а от сърцето си - греховните страсти. А понякога преподобният, зает с богомислие, чувал ангелско пение: така бил угоден на Бога и на ангелите, че намирайки се още в смъртното тяло, той вече се удостоявал с безсмъртни, божествени наслаждения, сподобявал се да слуша ангелско пе­ние, което „ухо не е чувало" и неизказано да се услажда от него.
Като прекарал няколко години в Солун, преподобни Григорий тръгнал с един от учениците си към България, която по онова време била все още езическа, но като не достигнал до нея, се върнал. Когато ученикът го попитал защо той тъй ско­ро променил намерението си, преподобният отвърнал:
- Исках да прекарам там известно време, но виждам, че там слънцето не свети.
С тези думи той пророчески предвъзвестил безредиците, които възникнали там скоро след това и по време на които кръвта се леела като река и цялата страна била опожарена. След това преподобни Григорий отишъл от Солун във Византион, а оттам на планината Олимп, от която отново се върнал в Солун.
Като се подвизавал така и като мислел на земята за не­бесното, той се приближил до времето на заминаването си от този живот. Като заболял тежко от епилепсия, той лежал не­подвижно на одъра си и горещо се молел Богу да го освободи от тази болест и да я замени с друга - водянка. Бог чул молит­вата му: като го освободил от първата болест, Той му дал това, за което го молел преподобният. И тялото му тъй се раздуло, че заприличало на мех, напълнен с въздух. Като напуснал Солун, преподобният с голям труд пристигнал в Константинопол, за да противодейства тук на иконоборческата ерес, и вече не се завърнал обратно. Той довел със себе си и двамата си учени­ци и сподвижници Йосиф и Йоан. По молба на православните монаси той скоро изпратил първия от тях в Рим при папа Лъв III, за да го помоли за помощ по повод на започналото гонение срещу светите икони, но по пътя към Рим той бил пленен от подкупени от императора иконоборец Лъв Арменин морски разбойници и бил заточен на остров Кипър.
На Йосиф не му било съдено да види повече сред живите своя велик учител. Скоро след това преподобният Григорий предал чистата си душа на Господа. Дванайсет дни преди кон чината си той предузнал деня на смъртта си и наредил да го отведат в странноприемница, където на 20 ноември, тихо почи­нал. Когато дошли да погребат честното му тяло, към него се приближил с вяра един болен, който имал тежко заболяване. така че не можел да стои изправен, а лицето му било постоян­но наведено към земята. И ето, сторило му се, че някой отзад сложил ръката си върху него, и попитал стоящия зад него, да не би той да го е докоснал. Последният отговорил отрицателно и от това болният узнал, че това било силата Божия, осеняваща светеца, който и му дарувал изцеление, и той започнал да стои изправен, като се изцерил съвършено от болестта си. Друг бил измъчван от нечист дух, но веднага щом се приближил до гроба на преподобния, демонът го оставил. Един монах бил измъчван твърде много от плътска страст и вече бил близо до падение, но като дошъл на гроба на светеца, със сълзи молил за помощ - и плътската бран престанала, и той прославил све­теца и въздал благодарност на Бога.
Така, след много трудното земно странстване, преподобни Григорий достигнал вечния покой на небесата между свети­те ангели, които той още през земния си живот се удостоил да види и да чуе, и сега заедно с тях прославя с трисвети песнопения Единия в Троица Бог во веки.



Католическата църква в България почита паметта на свети Дасий