Църковен календар

СВЕТИ МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ БЪЛГАРИН


Митрополит Михаил бил първият духовен глава „на Киев и цяла Русия", застанал начело на новопокръстените руси наскоро след приемането на Христовата вяра като официална държавна религия от княз Владимир Святославич през 988 г. Така нареченият Йоакимов летопис съобщава, че киевският велик княз поискал от Византия духовен отец за своя народ. От Цариград изпратили „... митрополит Михаил, мъж многоучен и богобоязлив, който беше българин, а с него четирима eпископ и много попове, дякони и псалтове от славяните..."
Св. митрополит Михаил по всяка вероятност е бил изявен български монах от някой византийски манастир или пък висш духовник от покорените през 971 г. източни български земи. Поне отчасти от България са били и някои от неговите сътрудници. Независимо от обстоятелството, че по същото време България начело с цар Самуил (997 - 1014) и Византия, управлявана от Василий II Българоубиец (976 - 1025), водели безпощадна война, империята изпратила за духовен водач на новопокръстените руси български архиерей. Такива случаи имало и по-късно (св. Киприан, Григорий Цамблак и др.), при това не само в Русия, но и в други страни (Сърбия, Влашко, Молдова), като явно се е имало предвид езиковата близост и достойнствата на българските духовници. Според църковното предание св. Михаил Българин бил неуморен проповедник и авторитетен духовен наставник на новопокръстените руси. Той починал към 992 г. Единадесет години по-късно гробът му бил разкопан, а нетленните му свети мощи били пренесени в „Десетинната църква" на Киевско-Печорската лавра, а в 1730 г. - в голямата църква на Лаврата. До 1730 г. руската православна църква е празнувала паметта му на 15 юни, днес тя се отбелязва на 30 септември.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Житие и страдание на свети свещеномъченик Григорий, епископ и просветител на Велика Армения, и на тридесет и седем девици заедно с него




Свети Григорий, просветителят на Велика Армения, произхождал от знатни и благородни, но пребиваващи в тъмнината на неверието родители. Баща му по име Анак от племето партяни бил сродник на Персийския цар Артабан и на брат му, арменския цар Курсар. Анак се преселил в Армения при следните обстоятелства. Когато Персийското царство паднало под властта на партяните и персийски цар станал партянинът Артабан, на персите им натежало, че се намират под чуждестранно владичество. По това време един от най-знатните велможи при персите бил Артасир, който, като се посъветвал предварително със свои другари и единомишленици, вдигнал въстание срещу цар Артабан, убил го и сам се възцарил на престола на персийските царе. Когато арменският цар Курсар чул за убийството на своя брат Артабан, дълбоко скърбял за него и като събрал цялата арменска войска, тръгнал на война срещу персите, отмъщавайки за проливането на братовата кръв. В течение на десет години Персия била подложена на нападения от страна на арменците и понасяла големи щети от тях. Намирайки се в голяма скръб и недоумение, Артасир се посъветвал със своите велможи за това, как да отрази нападението на враговете, и се заклел да подели царската си власт с този, който убие Курсар.
На съвещанието при царя присъствал и бащата на Григорий - Анак, който дал обещание да победи Курсар без война и да го убие чрез някакъв хитър замисъл. На това Артасир му казал:
- Ако изпълниш обещанието си, ще възложа на главата ти царски венец и ще бъдеш владетел заедно с мен, а Партянското царство ще остане за теб и за рода ти.
За изпълнение на замисленото дело Анак повикал на помощ брат си. Те напуснали Персия с цялото си имущество, с жените и децата си, и под предлог, че уж са изгнаници, бягащи от Артасировия гняв, отишли в Армения, при арменския цар, като при свой сродник. Той ги приел радушно и като им дал разрешение да се заселят в неговата земя, ги направил свои близки съветници. Той поверил всичките си планове и дори самия себе си на Анак, когото назначил за първи съветник в царския съвет. А Анак лъстиво се промъквал в царското сърце, обмисляйки как да убие царя и търсейки удобен случай за това.
И те влезли при царя, когато той бил сам, и му нанесли смъртоносен удар с меч; след това, като излезли, се качили на предварително приготвените коне и препуснали бързо с тях, отправяйки се към Персия. След немного време слугите постелници влезли в царските покои и намерили на пода царя, едва жив и потънал в кръв. Те бързо тръгнали по следите на убийците, настигнали ги при една река, убили ги и ги потопили във водата. А смъртно раненият цар Курсар, умирайки, заповядал да умъртвят цялото семейство на Анак и на брат му с жените и децата им, което било приведено в изпълнение.
Когато родът на Анак бил изтребван, един от сродниците му успял да скрие двама, намиращи се още в пелени, сина на Анак - свети Григорий, и брат му, и като ги взел при себе си, ги възпитавал. В същото време в Армения станал голям метеж; като чул за това, персийският цар Артасир дошъл с войската си, покорил Арменското царство и го подчинил на властта си. След арменския цар Курсар останало малолетно дете на име Тиридат, което Артасир пощадил и изпратил в Римската империя, където той, като пораснал, станал воин. Единият от спасените малолетни синове на Анак бил взет в Персия, а другият, наречен Григорий, за когото става дума, бил изпратен в Римската империя. Като станал пълнолетен, той пребивавал в Кесария Кападокийска, там се научил на вяра в нашия Господ Иисус Христос и живеел като добър и верен раб Господен. Там той встъпил в брак и родил двама сина, Орфан и Аростан, които от деня на раждането им посветил за служение на Господа.
В това време готите нахлули в земите на Римската империя и тогавашният римски император трябвало да тръгне на война против тях. Когато римската и готската войска се срещнали и застанали една срещу друга, готският княз започнал да призовава римския император на единоборство. Последният, като се побоял да излезе сам на призива на готския княз, започнал да търси такъв воин, които би могъл вместо него да встъпи в борба с готския княз. Императорът намерил такъв воин в лицето на храбрия Тиридат, когото той облякъл в царско въоръжение и представяйки го за императора, го изправил срещу готския княз. Като встъпил в единоборство с него, Тиридат без меч го победил, хванал го жив и го завел при римския император. С това била удържана победа и над цялата готска войска. За този подвиг римският император въздигнал Тиридат на престола на баща му, направил го цар на Армения и заради него сключил мир между арменците и персите. Заедно с него като негов верен слуга заминал за Армения и блаженият Григорий.
Когато цар Тиридат принасял жертви на идолите и най-много от всички други богини - на Артемида, към която имал най-голямо усърдие, той често и настойчиво молел свети Григорий да принесе жертва на идолите заедно с него. Но той отказал и изповядал, че нито на небето, нито на земята, има друг Бог освен Христа. Като чул тези думи, Тиридат заповядал тежко да го измъчват. Най-напред затъкнали парче дърво между зъбите му, насилствено отваряйки широко устата му така, че да не могат да се затворят, за да произнесат някаква дума. След това, като привързали към шията му едно голямо парче каменна сол (в Армения такива камъни се изкопават от земята), го повесили надолу с главата. Светецът търпеливо висял в това положение в продължение на седем дни; на осмия ден започнали да го бият безпощадно с тояги, а след това в течение на други седем дни го мъчели, като висял надолу с главата, с дим от оборски тор, запален под него.
Виждайки, че светецът пребивавал непоколебимо във вярата и мъжествено понасял страданията, притиснали нозете му с дъски, завързали ги здраво с въжета и набили железни гвоздеи в петите и в стъпалата му, като при това му заповядали да ходи. И той ходел, пеейки псалма: „по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя".
След това мъчителят заповядал да прегънат главата на светеца със специални оръдия, после, като насипали в ноздрите му сол и сяра и като налели оцет, завързали главата му в торба, напълнена със сажди и пепел. Светецът прекарал шест дни в това положение. После отново го повесили надолу с главата и насила вливали в устата му голямо количество вода, като при това му се присмивали; защото нямало никакъв срам в тези, които били изпълнени с всякаква нечистота. След тези мъчения царят отново започнал да съблазнява страдалеца с лукави думи към идолопоклонство; а когато светецът не склонил на обещанията, мъчителите отново го повесили и започнали да стържат ребрата му с железни нокти. След като изранили по този начин цялото тяло на светеца, те го влачили по земята, покрита с железни остриета. Мъченикът изтърпял всички тези страдания и накрая бил хвърлен в тъмницата, но там със силата Христова останал невредим.
Докато Тиридат обмислял как да победи непреклонното сърце на Григорий, някой от тълпата му казал:
- Царю, не умъртвявай този човек, той е син на Анак, който уби твоя баща и предаде Арменското царство в плен на персите.
Като чул тези думи, царят пламнал от голяма ненавист заради кръвта на баща си и заповядал да вържат ръцете и нозете на Григорий и да го хвърлят в един дълбок ров в град Артаксат. Този ров бил страшен за всеки, дори и само мисълта за него. Изкопан за осъдените на люта смърт, той бил напълнен с блатна тиня, змии, скорпиони и различни видове отровни гадини. Хвърлен в този ров, свети Григорий прекарал в него четиринадесет години, оставайки невредим. По Божествен промисъл една вдовица всеки ден му хвърляла комат хляб, с който той поддържал живота си.
По това време римският император Диоклетиан разпратил по цялата си държава пратеници да му намерят за жена най-красивата девица. Такава и била намерена в лицето на християнката Рипсимия, която, сгодявайки девството си за Христа, живеела в пост и молитви в един девически манастир под наблюдението на игуменията Гаяния.
Рипсимия се посъветвала със сестрите на манастира и със своята игумения и като се събрали, всички избягали тайно от манастира. След неизказани лишения по време на пътуването, претърпявайки глад и безброй трудности, те отишли в Армения и се заселили близо до град Арарат. Тук те се настанили да живеят в лозята, при което най-силните от тях ходели на работа в града, където припечелвали средства за препитание за себе си и за останалите сестри.
Като получил сведение, че Рипсимия заедно с другите сестри от манастира е избягала в Армения, Диоклетиан изпратил до цар Тиридат, с когото го свързвала голяма дружба, следното писмо:
„Някои от християните прелъстиха Рипсимия, която исках да направя своя жена, и тя предпочита да се скита със срам по чуждите страни, вместо да ми стане жена. Намери я и я изпрати при нас или, ако пожелаеш, вземи си я за жена."
Тогава Тиридат дал заповед - навсякъде да търсят света Рипсимия, и като узнал къде се намира, наредил да поставят стражи около местопребиваването й, за да предотврати евентуалното й бягство. Като получил съобщение от хора, които били виждали Рипсимия, че тя има удивителна красота, той се разгорял от пламенно желание да я обладае и й изпратил всички подобаващи за царския сан украшения, та пременена с тях, да бъде заведена при него.
И войниците я хванали и я повели, без да причинят някакво зло на другите девственици, които след отдалечаването на войниците се скрили.
Когато светата била въведена в царската спалня, тя издигнала нагоре телесните и душевните си очи и със сълзи усърдно се молела на Бога да запази девството й неповредено с всесилната Си ръка. Царят дълго се борил с нея, но не можал да й причини никаква вреда. Понеже тази света девица с Божията помощ се оказала по-силна от славния и силен воин Тиридат.
Междувременно с настъпването на нощта света Рипсимия избягала от града, без да бъде забелязана от никого. Като срещнала подвизавалите се заедно с нея сестри, тя им разказала за победата си над врага и за това, че е останала неосквернена.
На сутринта нечестивците хванали света Рипсимия и я предали на мъчителна смърт. Най-напред й отрязали езика, после, като я съблекли, привързали ръцете и нозете й към четири стълба и я горили със свещи. След това разрязали корема й с остър камък, при което всичките й вътрешности изпаднали. Накрая изболи очите й и разсекли цялото й тяло на части. Така светата девица заминала по пътя на горчивата смърт при своя сладчайши Жених - Христос.
След това хванали и останалите девици, сестри и съпостници на света Рипсимия, на брой тридесет и три, и ги умъртвили с мечове, а телата им хвърлили за изяждане от зверовете.
А Тиридат, който бил като обезумял, едва на шестия ден след смъртта на тези девици дошъл на себе си и се отправил на лов. По чудесния и дивен Божествен промисъл по време на това пътуване го поразило такова жестоко наказание, че в състояние на беснуване той загубил не само ума си, но даже и човешкото си подобие, като по външния си вид заприличал на див глиган, както някога Вавилонския цар Навуходоносор. И не само царят, но и всички военачалници, войници и изобщо всички които одобрявали мъченията на светите девици, станали бесновати и бягали по поля и дъбрави, разкъсвайки дрехите върху себе си и хапейки собствените си тела.
Тогава Господ по Своето милосърдие ги помилвал по следния начин: един страшен мъж се явил насън в голяма слава на царската сестра Кусародукта и й казал:
- Тиридат няма да оздравее, ако Григорий не бъде изваден от рова.
Като се събудила, Кусародукта разказала видението на своите приближени и този сън се сторил странен на всички, защото, кой би могъл да очаква Григорий, хвърлен в блатото, пълно с всякакви гадини, да остане жив след четиринадесет години прекарани там.

Все пак, отишли до рова и високо извикали:
- Григорий, жив ли си?
А светият отговорил:
- С благодатта на моя Бог, жив съм.
И той, бледен, обраснал с косми и нокти, отслабнал и почернял от блатната тиня и от крайните лишения, бил изваден от рова. Измили светеца, облекли го в нови дрехи и като го подкрепили с храна, го завели при царя, имащ вид на глиган.
Блаженият Григорий първо разпитал за телата на убитите свети девици, тъй като те лежали непогребани в течение на десет дни. Той събрал разхвърляните им тела и като оплакал нечовешката жестокост на нечестивите мъчители, ги погребал по достоен начин. След това започнал да поучава мъчителите да се отвърнат от идолите и да повярват в Единия Бог и в Неговия Син Иисус Христос, като се надяват на Неговата милост и благодат.
Като видял смирението им, светецът им наредил да построят голяма църква, което те и изпълнили за кратко време. Свети Григорий с голяма чест внесъл телата на блажените мъченици в тази църква, поставил в нея свети кръст и заповядал на народа да се събере там и да се моли. След това царят изпратил свети Григорий в Кесария Кападокийска при архиепископ Леонтий, за да го ръкоположи за епископ. Като се върнал от Кесария след ръкополагането, свети Григорий довел със себе си много презвитери, които счел за най-достойни. Той кръстил царя, военачалниците, цялата войска и целия останал народ, започвайки от царедворците и завършвайки с последния селянин. По такъв начин свети Григорий довел безбройно множество народ към изповядване на истинския Бог, като съграждал Божии храмове и принасял в тях безкръвна жертва.
Като обикалял от град на град, той ръкополагал свещеници, устройвал училища и назначавал учители в тях, с една дума, правел всичко, което било за полза на Църквата и което било необходимо за служението на Бога; а царят подарил на църквите богати имоти. Свети Григорий обърнал към Христа не само арменците, но и жители на други страни като перси, асирийци и мидяни.
След като благоустроил всичко така, свети Григорий се оттеглил в пустинята, където, угаждайки на Бога, завършил земния си живот. А цар Тиридат живял в такива подвизи на добродетелта и въздържанието, че бил равен в това на монасите. Вместо свети Григорий в Армения бил взет сина му Аростан, мъж, отличаващ се с висока добродетелност; той от младостта си водел монашески живот и бил ръкоположен за свещеник в Кападокия за устройване на Божиите църкви в Армения. Царят го изпратил на Вселенския събор в Никея, свикан за изобличаване на арианската ерес, където той присъствал в числото на триста и осемнадесетте свети отци.
Така Армения повярвала в Христа и служела на Бога в течение на дълго време, процъфтявайки във всички добродетели и в смирение в Христа Иисуса, нашия Господ, и възхвалявайки Бога, на Когото подобава слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.



Католическата църква в България почита паметта на свети Йероним