Църковен календар

Страдание на свети мъченик Артемий



За свети мъченик Артемий древните предания съобщават, че произхождал от знатно римско семейство, бил сенатор по звание и отговарял за цялото царско имущество при император Констанций.

Артемий започнал службата си във войските на благочестивия император Константин Велики. Когато заедно с императора видял на небето чудното знамение на светия кръст, той се утвърдил в християнската вяра и станал верен слуга на Константин и целия му дом. След смъртта на Константин, той останал при сина му Констанций като негов най-добър приятел и царят му възлагал най-почетни поръчения. Така например, когато Констанций научил от един епископ, че телата на Христовите апостоли Андрей и Лука са погребани в Ахаия, той поръчал на Артемий да пренесе тези скъпоценни съкровища в Константинопол. Изпълнявайки царското повеление той с големи почести пренесъл мощите на светите апостоли в царстващия град и за това получил от царя повишение, за което бил напълно достоен - царят го направил дукс и августалий на Египет. Артемий заживял там, благоугаждайки на Бога. Разпространявайки честта и славата на името на Иисус Христос, в Египет той съборил и разрушил много идоли.

Когато цар Констанций, синът на Константин Велики, починал, властта над цялата Римска империя получил нечестивият отстъпник Юлиан, който преди тайно, а сега явно се отрекъл от нашия Господ Иисус Христос и открито започнал да се покланя на идолите. Той разпратил по всички предели на своето царство указ храмовете, които при царуването на Константин Велики били отнети от езичниците и християните поставили в тях своите олтари, отново да бъдат върнати на нечестивите. Заедно с това той заповядал в тях да бъдат поставени идоли, на които да се извършват жертвоприношения.

Този нечестив цар отново възстановил многобожието, което паднало при свети цар Константин, а християните подложил на големи притеснения, като ги мъчел и убивал, разграбвал имуществото им и изригвал хули против светото име на Иисуса Христа.

Като събрал голяма войска, нечестивецът Юлиан решил да тръгне против персите и по време на похода си пристигнал в Антиохия. Тук той започнал гонение против Христовата Църква и убивал вярващите.

По това време при него довели двама Антиохийски презвитери - Евгений и Макарий. Юлиан дълго спорил с тези образовани мъже за боговете, като привеждал за доказателство на нечестивите си мисли различни изречения на езическите гръцки писатели, но не могъл да принуди да замълчат богоречивите уста на мъдрите старци. Станало обратното, той сам бил поразен от тях, посрамен и изобличен в нечестие. Като не понесъл срама си, Юлиан заповядал да съблекат и безпощадно да бия светиите, и презвитерът Евгений получил петстотин удара, а Макарий - безчет.

Случило се тогава на мястото за наказание да присъства и великият Артемий. Като чул, че Юлиан е заел трона и отива на поход против персите, и получил заповед да се присъедини с войските си към него, Артемий пристигнал в Антиохия и му отдал подобаващата на цар почит. Той връчил на Юлиан подаръци и стоял сред свитата му, докато светите изповедници Евгений и Макарий били подложени на мъчения. Като чул как нечестивият цар хули със скверните си уста Господа Иисуса Христа, свети Артемий се преизпълнил с ревност, приближил се до него и казал:

- Царю, защо така безчовечно мъчиш невинните и посветени на Бога мъже и ги принуждаваш да отстъпят от православната вяра? Знай, че и ти си немощен човек - дори Бог да те е поставил за цар, ти също можеш да бъдеш изкушен от дявола. Мисля, че първият виновник за злото - лукавият дявол, както някога е изпросил позволение от Бога да изкуси Иов и го е получил, така и тебе е подигнал против нас, та с твоите ръце да изтреби Христовата пшеница и да посее своите плевели. Но напразни са неговите старания и нищожна е силата му, защото откакто дойде Господ и бе въдворен кръстът, на който бе възнесен Христос, падна бесовската гордост и бе съкрушена бесовската сила. И така, не се прелъстявай, царю, и не преследвай в угода на бесовете пазения от Бога християнски народ. Знай, че крепостта и силата Христови са непобедими и непреодолими.

Като чул това, Юлиан пламнал от гняв и високо извикал:

- Кой е този нечестивец, който така дръзновено се обръща към нас и смее да ни оскърбява в лицето?

Приближените на царя отговорили:

- Царю! Това е Александрийският дукс и августалий.

- Как? - възкликнал царят. - Това ли е мерзкият Артемий, който участваше в убийството на брат ми Гал?

- Да, това е той - отговорили велможите.

Царят казал:

- Трябва да благодаря на безсмъртните богове, а най-вече на Аполон Дафнийски, че предадоха в ръцете ми тоя враг, който сам дойде тук. И така, нека този негодник бъде лишен от сана си, нека свалят пояса му и още сега го подложат на наказание, а утре, ако бъде угодно на боговете, ще произнеса присъдата си заради убийството на брат ми. Ще отмъстя за невинната кръв и ще го погубя не с едно наказание, а с мъчения, защото той проля не обикновена, а царска кръв.

Когато царят каза това, оръженосците веднага заловили Артемий, свалили военачалническия му пояс и другите отличителни знаци и го оставили гол. И светецът бил предаден на палачите, които вързали ръцете и нозете му на четири страни и толкова дълго го били по утробата и гърба с волски жили, че се уморили и се сменили четири двойки палачи. Но светият проявил наистина свръхчовешко търпение и сякаш бил напълно безчувствен - той не проронил нито звук, не застенал, не направил нито едно движение и не показал, че страда, както обикновено показват хората, понасящи мъчения. Земята се напоявала с кръвта му, а той оставал непоколебим, и всички се учудвали на това, дори сам нечестивият Юлиан. После царят заповядал да престанат да го бият и да го отведат в тъмница заедно със светите мъченици Евгений и Макарий.

Когато настъпило утрото, Юлиан Отстъпник отново заповядал мъчениците да се явят в съдилището и тук без да ги подлага на разпит, ги разделил: свети Артемий оставил при себе си, а Евгений и Макарий пратил на заточение в Оасим Аравийски. Климатът там бил крайно нездравословен - духали болестотворни ветрове и никой от пребиваващите там не можел да преживее повече от година, защото непременно се разболявал от тежка болест, завършваща със смърт. И така, светите Евгений и Макарий след известно време достигнали блажената си кончина, а свети Артемий претърпял много страдания. Но отначало Юлиан кротко, като вълк в овча кожа, сякаш съчувствайки му, започнал да говори така:

- Артемий, с безразсъдната си дързост ти ме принуди да обезчестя старините ти и да навредя на здравето ти, за което съжалявам. Сега те моля, приближи се и принеси жертва на боговете, преди всичко на Дафнийския бог Аполон, когото особено почитам. Ако изпълниш това, ще ти простя престъплението против брат ми и ще те наградя с още по-славен и почетен сан - ще те направя върховен жрец на великите богове и началник над жреците в цялата вселена. Ще те назова свой баща и в царството ми ще бъдеш втори след мене.

Като чул това, свети Артемий малко помълчал и после започнал да говори така:

- Преди всичко, относно брат ти ще ти кажа, царю, че не съм виновен за смъртта му, пък и изобщо нито с дело, нито с дума никога не съм му причинил зло. Колкото и да разследваш, с нищо не ще докажеш, че имам вина за смъртта му. Знаех, че той е истински християнин, благочестив и послушен на Христовия закон. Небето и земята и целият лик на светите ангели и моят Господ Иисус Христос, на Когото служа, знаят, че нямам вина за убийството на брат ти и с нищо не съм съдействал на неговите убийци. Дори не бях с цар Констанций по времето, когато е ставало въпрос за брат ти: през цялата тази година бях в Египет. А на твоето предложение да се отрека от Христа, моя Спасител, ще ти отговоря с думите на тримата момци, които бяха при Навуходоносор: нека ти е известно, царю, че не служа на твоите богове и на златния истукан на твоя любим Аполон няма никога да се поклоня. Ти унизи блажения Константин и рода му, като го нарече враг на боговете и безумец. Но той бе обърнат от вашите богове към Христа с особено призвание свише. Чуй от мене, свидетеля на това събитие. Когато тръгнахме на война против жестокия мъчител, кръвожадния Максенций, около обяд на небето се появи кръст, който сияеше по-ярко от слънцето и на него със звезди бяха изобразени латински думи, които обещаваха на Константин победа. Всички ние видяхме кръста, явил се на небето, и прочетохме написаното на него. И сега във войската има още много стари воини, които добре помнят това, което ясно видяха с очите си. Разпитай, ако искаш, и ще се увериш, че казвам истината. Но защо говоря това? Много преди пришествието Си Христос бе предизвестен от пророците, както и сам добре знаеш. Много свидетелства има за това, че Той наистина е идвал на земята и дори самите ваши богове нерядко са предричали пришествието Му - за това говорят Сибилините книги и Виргилий.

И по-нататък светият говорел за това, как нерядко живеещите в идолите бесове, принуждавани от силата Божия, против волята си са изповядвали Христа като истински Бог. А Юлиан, като не понесъл правдивите думи на Артемий, заповядал да съблекат мъченика и с нажежени пръчки да пронижат хълбоците му, а в гърба му да забият остър тризъбец. Както и преди, сякаш не чувствайки никаква болка, свети Артемий не извикал, не издал нито един стон, показвайки се дивно търпелив в страданието. След изтезанията Юлиан отново го пратил в тъмница и заповядал да го измъчват с глад и жажда.

След това мъчителят заповядал на каменоделците да разсекат един голям камък, а после да го съборят върху свети Артемий, който бил вързан и положен на една каменна плоча под него. Когато това било изпълнено, цялото тяло на мъченика било покрито от падналия върху него камък, който го притиснал така, че счупил всичките му кости, вътрешностите му изпаднали, ставите му се строшили и очните ябълки изскочили от местата си. И какво велико чудо станало тогава! Притиснат между камъните, светият останал жив.

Тогава Юлиан произнесъл такава присъда за мъченика:

- Артемий, който хулеше боговете и потъпка римските и нашите закони, който се призна не за римлянин, а за християнин, и се нарече Галилеец вместо дукс и августалий, предаваме на смърт и заповядаме с меч да се отсече скверната му глава.

После отвели светеца на мястото за наказания и той тръгнал натам с неизказана радост, като желаел да се освободи и да бъде с Христа. Като стигнали на мястото, където трябвало да изпълнят присъдата, той си изпросил време за молитва и като се обърнал на изток, три пъти преклонил колена и дълго се молел. После чул от небето глас, който му казал:

- Възлез да приемеш приготвената за теб награда със светиите.

Тогава блаженият преклонил главата си и тя била отсечена. Това станало в петък, на двадесетия ден от месец октомври. Честното му и свято тяло изпросила от мъчителите една жена на име Ариста, дякониса на Антиохийската църква. Тя го помазала с благовонни аромати, положила го в ковчег и го пратила в Константинопол, където то било погребано с почести. От мощите му се извършвали много дивни чудеса и на болните се подавали изцеления, които свети Артемий подава и днес на всички, притичащи се с вяра към него.



Католическата църква в България почита паметта на света Ирина

Св. Иван от Кент, свещ.