Църковен календар

✝ 11 Неделя след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично. Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски





СВЕТИ 37 (40) ПЛОВДИВСКИ МЪЧЕНИЦИ


В историята на църквата са познати „Светите 37 филипополски (Пловдивски) мъченици", които били избити през 304 г. при източната порта (Хисар капия) на късноантичния Филипопол. Това станало по време на гоненията, предприети от римския император Диоклетиан (284-305). Техните имена са известни - 29 от тях са от Филипопол, а 8 - от източнотракийския град Виза. Това показва, че в голямата си част те са били от местното тракийско население. Малко по-късно със същия мъченически подвиг били удостоени още трима християни - двама филипополци и един от съседния Стенимахос (дн. Асеновград). С това броят на пловдивските мъченици достигнал числото 40, обвеяно с особена сакралност предвид култа на Светите 40 мъченици от Севастия. На мястото на мъченическата гибел на филипополските светци бил изграден мартириум - малък храм-гробница, а по-късно била издигната раннохристиянската базилика „Св. Константин и Елена".
Българската православна църква почита паметта на 37-те или, което е по-точно, на 40-те пловдивски мъченици на 20 август.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски

Житие на свети пророк Самуил

Преди Израилските царе, във времето, когато Божият народ се управлявал от съдии, живял един човек, на име Елкана. Той произхождал от Левиевото коляно и живеел в частта на Ефрем, в града, наричан Рамат (Рама), разположен на една планина с име Спера. По-късно този град бил наречен Арматем и Ариматея, откъдето родом бил по-късно Йосиф, който предал на погребение пречистото тяло на нашия Господ Иисус Христос. Елкана имал две жени. Името на едната било Ана, а на другата - Фенана. Фенана раждала деца, а Ана била неплодна. Елкана обаче обичал Ана повече, отколкото Фенана, заради което Фенана ненавиждала Ана и често я оскърбявала. Като понасяла притеснения от ненавистницата си, Ана скърбяла за бездетството си и често плачела от скръб. Всяка година Елкана ходел за големите празници заедно с двете си жени в Силом (така се наричала планината и градът), за да принесе жертви и молитви на Господ Бог Саваот, понеже до построяването на храма в Йерусалим там се намирал ковчегът Божий и там отивали всички Израилеви колена да се поклонят на Бог. Там всяка година Ана молела Господ да развърже неплодието й. И погледнал Господ на смирението на Ана, като чул молитвата й и развързал неплодието й. Ана заченала, а когато дошло време, родила син и му дала име Самуил, което ще рече: „изпросен от Бога".
Скоро настъпил празникът, в който мъжът на Ана по обичая си ходел с цялото си семейство при Господа в Силом, за да принесе жертвите и молитвите си на Бога и даде десятък от плода на земята си. Ана казала на мъжа си:
- Сега аз няма да дойда с теб в Силом, но ще остана у дома, докато не отхраня младенеца, а когато го отбия, ще отида да се явя пред лицето Господне и да изпълня обета, който дадох на Господа: нека моят син да остане завинаги да Му служи:
Мъжът й отвърнал:
- Направи както ти е угодно и нека Господ изпълни словото, което излезе от устата ти.
Ана останала у дома и не ходила три години в Силом при Господа, докато не отбила от гърдите си младенеца Самуил, понеже еврейските майки според обичая кърмели младенците три години.
След като Самуил бил отбит, Ана, заедно с него и мъжа си, отишла в Силом. Те повели за жертва три телци, взели три мери пшенично брашно и мех с вино. Като стигнали в Силом, влезли в дома Господен, и детето с тях. Ана принесла детето в дар на Господа, както обещала, и като го предала на свещеника Илий, казвала:
- Аз съм същата тази жена, която преди три години ти видя да се моли тук на Господа да развърже неплодието й. Господ изпълни молбата ми и ми даде ето това дете, което просех от Него. Сега аз го давам на Господа, както обещах, за да Му служи през всички дни на живота си.
С тези думи Ана предала в ръцете на свещеника детето си и се поклонила на Господа, а мъжът й Елкана му връчил за жертва принесените дарове.
Като свършили благодарствените жертви и молитви, Елкана и Ана се върнали у дома си, а тригодишния Самуил оставили на Господа при свещеник Илий, тъй като не пожелали вече да вземат при себе си този, когото веднъж са връчили на Бога. И от това време момчето се възпитавало при Божия храм, учило се на грамотност и служение при Божията светиня под наблюдението на Илий. Майката често идвала в Силом с дарове за Бога, като носела дрехи на сина си и се радвала за него, като го виждала да расте и да служи в свещеническа ленена одежда в Господния храм. Свещеникът Илий го обичал заради усърдието му в служението и предвиждали в него даденото му от Бога дарование. Илий благословил родителите на Самуил и казал на Елкана:
- Да ти даде Господ деца от мене вместо Самуил, когото принесохте в дар на Бога.
След това Господ отново изпратил милост за Ана и тя започнала да ражда синове и дъщери, а Самуил в това време възраствал не само тялом, но и по разум и бил в благоволение пред Господа и пред хората.
Свещеникът Илий бил стар, а синовете му, Офни и Финеес, били порочни хора. Както и синовете на беззаконниците, те не познавали Бога и не съблюдавали свещеническия дълг. Те причинявали обиди на принасящите жертви, като взимали за себе си по-добрата част и допускали поругание над жените, идващи в храма Господен за молитва. От тях излизала съблазън и обида за целия Израил, понеже те извършвали и много други несправедливости. За това чувал баща им, Илий, но не ги наказвал с побой и отлъчване. Той ги уговарял само с думи да прекратят лошите си постъпки, но те не го слушали. И Господ се разгневил не само на порочните синове, но и на баща им за това, че не ги наказвал по подобаващ начин за престъпленията им, макар и сам да бил непорочен.
След като минало известно време, дошло Божието наказание върху дома на Илий, а заедно с това и върху целия израилски народ, понеже прогневили Бога не само синовете на Илий, но и израилтяните. Макар и не всички, но много от тях, като придобили навик от езичниците към идолопоклонство, не го оставили и, служейки на Господа, истинския Бог, в същото време принасяли жертви на идолите и с това разгневили своя Бог. Но дълготърпеливият Бог търпял греховете на народа, докато не Го оскърбили синовете на Илий, които били свещеници и управители на израилския народ. А когато със своите беззакония те възбудили Бога към гняв и наказание, тогава праведният Съдия и Въздаятелят, като Си спомнил и греховете на народа, наказал всички заедно, понеже заедно с началниците, Бог подложил на наказание и подчинените. И греховете на народа не така скоро възбуждат към гняв Бога, както греховете на тези, които Той е поставил за началници и управители на народа.
Филистимците излезли на война с израилтяните. Като встъпили в бой, израилтяните били победени и от тях паднали четири хиляди човека.
След завършване на войната и смъртта на свещеника и израилския съдия Илий, израилтяните били 20 години под филистимско робство, като се намирали във властта на враговете си и им плащали данък. Но като минали 20 години, Бог погледнал на бедствието на Своя народ, угнетен от филистимците, съжалил ги и пожелал да избави Израил от властта на враговете му. Най-напред Той издигнал сред него проповедник на покаянието, верния Си раб и Свой свещеник, пророка Самуил. Понеже Бог не искал иначе да помилува Своя народ, но след като той се разкае. И свети Самуил започнал да проповядва на всички израилеви племена, като казвал:
- Ако от все сърце се обръщате към Господа, то махнете от средата си чуждоземните богове и дъбравите на Астарта и разположете сърцата си само към Господа, служете само Нему Единому и Той ще ви избави от властта на филистимците.
Народът слушал думите на Самуил и му повярвал, тъй като го познавал от детство, а също, че неговите пророчески думи винаги се изпълнявали. И синовете Израилеви отстранили чуждоземните богове, Ваал и дъбравите на Астарта и започнали да служат само на Господа, а свети Самуил, като пророк и свещеник Божий, бил сред тях съдия и управител. И Той заповядал на целия Израил да се събере при него в град Масифа на висока планина, за да извърши там покайна молитва към Бога. Когато израилският народ се събрал при Божия пророк Самуил, започнал да се моли, да пости и да изповядва греховете си и казвал: „Съгрешихме пред Господа." Свети Самуил пък, като свещеник на Бога, принасял жертва за опрощаване на греховете на народа. Тогава филистимците, като чули за събранието па израилския народ, помислили, че се готви да отиде на война против тях, и като се въоръжили, ги нападнали с намерението да ги изтребят.
Още не завършил жертвоприношението, филистимците приближили, за да воюват с израилтяните, но Господ прогърмял в този ден със силен гръм над филистимците и изсипал върху тях страшни удари от гръм и мълнии. Те изпаднали в ужас и били поразени пред Израиля. Тогава израилтяните излезли от град Масифа и подгонили враговете си, преследвайки ги и поразявайки ги до Ветхор. По молитвите на светия Божий пророк и благодарение на разкаянието си, с Божия помощ съвсем ги разбили.
Така смирил Господ филистимците пред народа Си и те повече не ходели в пределите Израилеви през всички дни на Самуил, а градовете, които били завзели, върнали обратно на израилтяните. И сред Божия народ имало мир през цялото време, докато съдия и управител над него бил светият Самуил, който достойно управлявал целия Израил. Той ходел по градовете, поправял всичко, което се нуждаело от изправяне, и извършвал безкористно и справедливо съд, като не приемал от никого подаръци и съдел с нелицеприятен съд. После се връщал в Арматем (Рама), тъй като там бил домът му. Там той съдел народа и там построил жертвеник на Господа.
Като пребъдвал много години като съдия над Израил, свети Самуил остарял и поставил вместо себе си двамата си сина, Иоил и Авия, за съдии на народа. Но синовете му не поискали да ходят по неговите пътища: те се отклонили в корист и започнали да вземат подаръци от идващите да се съдят при тях. Съдели според даровете и извършвали несправедлив съд. Поради това, като се събрали, израилските старейшини дошли при свети Самуил и му казали:
- Ето, ти остаря, а синовете ти не искат да вървят по твоите пътища. И така, постави ни цар, за да ни съди и да ни управлява, както е при другите народи.
Тези думи на старейшините не се харесали на Самуил, понеже те не просели от него да накаже синовете си или да им отнеме властта да съдят, което той с готовност би направил, но искали от него да им постави цар. Народът обаче настоявал, като казвал:
- Дай ни цар, за да ни съди.
Тогава Самуил се помолил на Господа и Той му казал:
- Послушай гласа на тези хора и направи така, както те искат, понеже не тебе отхвърлиха, но Мене, за да не царувам над тях. Но, обяви им и правата на царя, който ще царува над тях.
И казал Самуил на народа:
- Израилтяни! Знайте как ще властва над вас царя, когото просите. Той ще вземе синовете ви и ще ги направи свои слуги: ще ги въоръжи, ще ги качи на коне, ще им нареди да яздят пред колесниците му и ще ги постави за хилядоначалници и стотници при себе си. Освен това ще ги обърне на свои роби. Ще ги направи орачи на земите си, жетвари на нивите си, събирачи на грозде в лозята си и изпълнители на всички потребни за себе си работи. И дъщерите ви ще вземе, за да му правят благовонни мазила, да му варят ядене и пекат хляб. И вашите поля, лозята и маслиновите градини, всичко, което е най-хубаво у вас, той ще вземе и ще даде на слугите си, а което остане у вас от посевите, лозята и нивите, ще обложи с десятък, така, че от това, което остане у вас, ще му давате десетата част. По същия начин робите и робините ви и най-добрия ви добитък ще прибере за себе си и вие ще бъдете негови роби. И в тези дни ще застенете, обременени от царя си, но Господ няма да ви отговаря, понеже сами пожелахте цар за себе си.
Когато свети Самуил говорел това, народът не искал да слуша думите му, но крещял срещу него, като казвал:
- Искаме цар, за да бъдем и ние като другите народи. Нека да ни съди нашият цар и да излиза пред нас на война против враговете ни.
След това свети Самуил наредил на народа да се разотиде по домовете си, докато Бог не му покаже човека, достоен да бъде цар.
Във Вениаминовото племе, в града, наричан Гава (Гива) имало човек, на име Кис. Той имал син, на име Саул, висок на ръст и красив и нямало по-хубав от него сред израилтяните. На Кис се загубили ослиците и той изпратил сина си Саул със слугата си да ги търси. Те търсили по всички места, но не ги намерили. И ето, приближили до една планина, наречена Сифа, където се намирал град Арматем (Рама), там живеел свети Самуил.
Саул казал на слугата си:
- Да се върнем, да не би баща ми, като забрави за ослиците, да почне да се безпокои за нас.
Но слугата му казал:
- Ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан. Всичко каквото той каже, се сбъдва. Да отидем там; може би ще ни посочи пътя, по който да вървим.
И те тръгнали към Божия човек, а Господ още преди това открил на Самуил всичко за Саул и му заповядал да го помаже за цар. Като видял сина на Кис, Самуил ласкаво го посрещнал и му наредил да не се безпокои за ослиците, понеже те вече били намерени, и го приютил при себе си през този ден и през нощта. На другия ден сутринта, като изпращал Саул, Самуил взел съд с елей, възлял го на главата му, целунал го и казал:
- Ето, Господ те помаза за цар над народа Си. Сега ти ще царуваш над Господния народ и ще го спасиш от ръцете на окръжаващите го врагове.
Това помазание било извършено тайно, както и пророчеството за бъдещото царуване на Саул. Не след дълго, в Галгал, Самуил помазал пред целия народ Саул за цар. Принесли се мирни жертви пред Господа и твърде се развеселили Саул и всички израелтяни.
Като завършил дните на живота си, Самуил, вече в старостта си, заспал смъртен сън. И всички израилтяни се събрали и го оплакали, и го погребали в къщата му в Арматем (Рама).
Иисус, син Сирахов, възхвалявайки свети пророк Самуил, казва следното:
„Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе (Саул и Давид) за своя народ; той съди народа по закона Господен, и (по молитвите му) Господ посети Макова; по своята вяра той беше истински пророк... Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха... и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му; и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски. Още преди времето на вечното свое успокоение (Самуил) засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: „имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори. Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя (Саул) смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ".
Ето какво казва за Самуил Сирах. А ние, грешните, надявайки се по молитвите на този свят Божий угодник да получим прошка на греховете и спасение, да прославяме Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, сега, винаги и во веки веков. Амин.