Църковен календар

Св. Преподобен Ромил Видински

Роденият в Бдин (Видин) Ромил (светското му име било Руско, според други - Райко) бил дете на заможни родители. Той станал един от най-видните монаси исихасти през XIV в. Още като юноша постъпил в манастира на хълма Света гора край Търново, като приел име Роман. Поради своето себеотрицание, чувство за дълг и човещина, той бил наричан от събратята си „Калороман/Аобророман". Когато водачът на атонските исихасти Григорий Синаит създал своя прочут манастир в планината Парория (вероятно Странджа), монахът постъпил в неговото братство. Вероятно в тази насока му повлиял и неговият no-старши събрат Теодосий Търновски. Тук Добророман бил послушник на един болен и капризен стар монах, като търпеливо и съвестно изпълнявал задълженията си. По-късно Роман приел велика схима и името Ромил, като прекарал в пълно безмълвие и свято подвижничество пет години. След смъртта на Синаит (1346 г.) Ромил бил около петнадесет години на Атон, в местността Мелания, като имал мнозина ученици. Сред тях бил и Григорий Доброписец (може би византиец), автор на неговото житие, запазено само на гръцки. След едно турско нашествие през 1371 г. св. Ромил с близките си ученици побягнал в дн. Албания, като се установил близо до гр. Валона (дн. Вльора), управлявана доскоро от деспот Йоан Асен Котнин (брат на цар Иван Александър), наследен от сина си Александър и зет си Балша. Така в пребиваването на Ромил по тези места можем да търсим още една „търновска връзка". По-късно, „по Божие внушение", св. Ромил заминал в прочутия манастир „Раваница" в Моравско, основан от княз Лазар през 1382 г. Тук той починал нейде около 1385 г. Ромил Видински се проявил като духовен пастир и учител, чието присъствие не останало незабелязано на Атон, в Албания и Сърбия. Макар да отсъстват данни за негова книжовна дейност, св. Ромил едва ли е бил чужд на интелектуалния кипеж в обителите в Търново, Парория, Атон и другите места, в които се е подвизавал. Паметта му се отбелязва на 16 януари.



Свещеномъченик Дамаскин Габровски
Биографичните сведения за този свещеномъченик са твърде оскъдни. Родил се в Габрово през първата половина на XVIII в. Вероятно там получил и елементарно образование. След като възмъжал, отишъл в Света гора и постъпил послушник в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и по-късно го ръкоположили в йеродяконски, а след това и в йеро-монашески сан. Бил известно време и игумен на манастира. В края на 1770 г. в качеството си на проигумен посетил по работа метоха на Хилендарската обител в Свищов (днес на това място е девическият манастир „Св. апостоли Петър и Павел"). Когато се опитал да събере неизплатените заеми от местните турци, те не само че не му платили, но постъпили изключително подло. Вкарали в метоха една туркиня с леко поведение и след това обвинили манастирския таксидиот в прелюбодеяние. След като разграбили метоха, изправили Дамаскин пред кадията. Понеже нямал вина и нямало за какво конкретно да го осъдят, тълпата турци прибягнала до саморазправа. В двора на метоха имало голяма черница, на един клон от която нагласили бесилка. Преди да го обесят го накарали да се отрече от православната си вяра и да приеме техния закон. Той категорично отказал, заявявайки: „Аз съм се родил християнин, и християнин ще умра!". Тогава, на 16 януари 1771 е., той бил обесен. Скоро след това убийците му, плавайки с лодка (каик) по Дунава, се издавили. Местните българи вярвали, че така убийците получили Божието възмездие още тук, на земята.
Българската православна църква почита паметта на свещеномъченика на 16 януари.
Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.



Честните вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски

Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод. През нощта, когато той спял между двама воини, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола, както за това се повествува в книгата „Деяния на светите апостоли".
Вестта за чудесното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Йерусалим. Няколко от вярващите взели тайно тези вериги, за да ги съхраняват, та като ги гледат, да имат пред себе си като че самия първовърховен апостол, който веднага тръгнал за проповед на словото Божие в другите страни и не се завръщал в Йерусалим.
Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. Известно е, че превръзките за глава и кърпите на свети апостол Павел изцелявали болести и прогонвали нечисти духове, понеже били пропити с потта му. Подобно действие оказвали и веригите на свети Петър, защото някога плътно обхващали тялото на апостола.
С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Иерусалимски патриарх Ювеналий.
Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши се връщала в Цариград от Йерусалим, където за времето на пребиваването си построила много църкви и украсила много свети места със своите царски средства, патриарх Ювеналий й подарил, заради благочестието и любовта й към светинята, немалко различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър.
След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III.
Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон.
След това било установено да се извършва празник на поклонението на тези честни вериги на 16 януари, в памет и чест на свети апостол Петър и за слава на Христос, нашия Бог.